Mamita-BG.COM • За майките и техните деца

Дете от 3 до 6 годишна възраст обикновено не може и не бива да се счита за лъжец, ако под думата лъжа се подразбира съзнателно, с някаква цел казана неистина или измислица. Детето от тази възраст, когато говори неистини не съзнава, че това не бива да се върши.

Психолози и лекари психиатри, като са наблюдавали обстоятелствата при които децата често лъжат и са анализирали причините за това, са стигнали до следното наблюдение и заключение:

Децата не говорят истината или от страх, че ще бъдат наказани или от ревност и завист към своите братя и сестри. Понякога, към това ги подтиква желанието да се харесат, често­любието, а така също, детското упорство. Умните деца, обаче, съзнават, че не са прави и е лесно да се предизвика тяхното разкайване и засрамване. За лекарите, обаче, е интересно другият вид лъжа-наблюдавана обикновено у деца с богата фантазия.

Родителите често се тревожат, когато мал­ките фантазират, в известен период на своето развитие, разказват твърде невероятни неща и произшествия, където разбира се, важна и изключителна роля играе тяхната малка особа. Тук имен­но, трябва да се помни, че детето може да забравя границата между истината и лъжата, защото децата в своите игри винаги фантазират и смесват действителността с измислицата. Те твърде охотно разказват, измислят разни невероятни неща и сами забравят къде е границата между едното и другото. С тази лъжа обаче, никога не бива да се вижда проявата на лоши качест­ва и заложби, нито е правилно да се наказва тя със строги мерки. Такава строгост би наподобила „стрелба на топ срещу врабче”. По-добре е спо­койно и в шеговита форма да се обясни на мал­кия човек, че това, което той разказва може да бъде само приказка, но не и действителност.

Освен такава лъжа, зависеща от твърде богатата детска фантазия, при 3-4 годишните деца съществува и така наречената „мнима лъжливост”.

Тя се проявява в детските игри, в които, както по-горе се спомена, преобладава съчинението и фантазията. Малко 4 годишно момиченце играе с куклата си. Вие я питате какво прави куклата й, а то с такова оживление ви казва, че куклата й плаче и съвсем не иска да я слуша. Вие зада­вате още подобни въпроси и малката ви раз­казва цял куп истории. Тя е много ентусиазирана, лицето и сияе и през нейното съзнание не минава факта, че тя разказва нещо, което не е действителност.

В живота се срещат хора, които могат да се нарекат патологични лъжци и тяхното със­тояние психиатрите разглеждат като „Pseudologia phantastica“, това вече е болестно състояние, един вид психическо израждане. В детството на такива хора се забелязвала болезнена склонност към настояща лъжа. Те са лъгали без всякакви мотиви, само по някакво силно вле­чение. Честолюбието и необузданата фантазия ги е подтиквала още повече към това и при тях съвсем липсвало съзнанието и нуждата за разлика между измислица и действителност. За щастие, та­кава болезнена склонност у децата е изключител­но рядка. Обикновено, с времето разумът взема връх над фантазията и далеч не всички лъжливи деца израстват, като патологични лъжци.

Не трябва да се забравят също още два ин­тересни фактора, които правят лесно разбираема детската неточност и преувеличена фантазия.

Това са: първо, отсъствието на точност у паметта и второ, началото на познаването.

И едното и другото се нуждаят от кратко описание.

Макар паметта при малките да е развита до­ста добре, защото иначе те не биха могли да се научат да говорят, но за да си спомнят някое събитие, те трябва да имат изработено точно понятие за времето, а това става толкова бързо. Само някое голямо събитие може да остане в паметта напр., на 2 годишно дете. Децата от 5 до 8 годишна възраст забравят своя роден език, ако родителите се преселят в чужда държава и то не слуша родния език, а само чужда реч.

Така е и с познаването. То, през първите 2г. е слабо проявено. Ако едногодишното дете, не вижда майка си голям период от време, то вече не може да я познае, а 1 и половина годишното не си спомня лицата, които дълго време не са били пред него. Едва две годишното дете може да помни и да разкаже, какво е станало преди няколко седмици; три годишното може да си спомни за събития, станали преди няколко месеца, четиригодишното помни случки от преди година. Разбира се, и в това отношение изключения са възможни.

Никога не бива да се тълкува като лъжа, от страна на детето, една грешна дума или неточно спомняне на нещо.

Трябва да се помни, че лъжата при малките деца е невинна игра на фантазията, тъй като вси­чки външни впечатления у детето са лични, су­бективни и само по-нататък, когато се развие ми­сленето, интелекта и вниманието, детето може да различава кое е измислица и истина, и вижда разликата между различните видове измислици. То вече почва да се срамува от съзнателната лъжа и да вижда в нея нещо некрасиво, порочно и допуска измислици само в игрите и шегите.

Ето защо е необходимо внимателно отноше­ние към лъжата при малките деца. С разбиране от наша страна ще се внесе справедливост във възпитанието на децата.

Мамита-БГ