Mamita-BG.COM • За майките и техните деца

Безразлично дали приемаме или не съревно­ванието, като основна необходимост в човеш­кия напредък, семейството трябва да дава благоприятен баланс между детските инстинкти за съревнования и техните шансове за успех. Едно мал­ко дете винаги желае да прави нещата, които по-големите правят. И разбира се, то често остава обезкуражено от резултатите на своите усилия.

Тези, които са успели в живота отдават своите успехи на борбения си дух. Тези, които са пропаднали, обвиняват обществото за това, че не им е дало шансове. Това може би е най-важният проблем, който животът поставя пред всеки един за разрешение. И неговото начало требва да се търси още в семейството и учи­лището.

Под покрива на домашното огнище, малко­то дете на първо време няма чувство на самосъзнание. Всички са внимателни към него, галят го, угаждат му. С порастването обаче, особено когато то излезе на улицата между своите връст­ници, се започват първите неприятности, които засягат собственото му аз. Пораждат се чувства на самоувереност или малодушие, надменност, прикритост, самоопределяне или незачита­не на собственото си достойнство. Чувства, които ще играят важна роля в целият му живот.

Противоречието между вътрешната природа и вън­шния свят от което се поражда конфликтът е от огромно значение в човешкия живот. Ние виждаме този конфликт прокаран навсякъде, това състезание е главен фактор за прогрес. Виждаме неговия зачатък в семейството, като начало. Но за жалост на този въпрос рядко се отдава нужното внимание, и за дълго ще се повтаря приказката за Каин и Авел.

Нови времена, нови хора. Традиционния престиж на бащата, като глава на семейството, се заменя по силата на обстоятелствата с нови от­ношения. Майката, благодарение на равноправно­то обществено положение, което тя може да заема, допринася много за това. Децата от друга страна имат по-големи шансове за развитие, ка­квито бащата може би никога не е имал. Те също могат да печелят пари, а това ще рече че отношението към тях трябва коренно да се промени.

Докато ние не знаем индивидуалните спо­собности, интереси и нужди на всяко дете, няма да имаме вярна мярка за неговите постижения, освен грубото надпреварване в живота. Това само показва, че едни могат да бягат по-силно от другите, и това е всичко.

Някой баща, след като получил бележки­те от първата гимназиална година, на своя син, му казал следното: „Един от нашата фамилия никога не слиза под пет”. Ето как постъпват много родители. Някой деца стоят на така раз­браната семейна чест. Други разбиват сърце­то си, за да направят това. Трети, след неуспеха, губят доверие в себе си, може би най-ценното качество на характера.

От нахвърляните до тук мисли за тези условия, които играят роля при изграждането на един силен характер, както в семействата, така и по-нататък в обществото, можем да направим следното заключение: Самоувереността, разчитането на себе си, състезателния дух, който така съществено подчертават успех в живота, трябва да водят свое­то начало от дома, семейството. Характерът се създава чрез възпитанието. Малкия човек трябва да бъде разбран, условията за изграж­дане на неговият характер дадени и подбрани предвид неговите особености и способности. Нужно е да се вникне с всичката сериозност, която този въпрос изисква. Да осъзнаем, че семейството е основата при създаването и оформянето на характера. И голямата му отговорност пред своите деца, ако утре ги изправи неподготвени на игрището на живота и той ги смаже. По-добро педагогическо разбиране от страна на родителите. По-голяма загриженост и заинтересованост.

Мамита-БГ