Семейството и принципа на съревнованието
- събота, 07. 06. 2008, 18:36
- Родители
- 340 views
- Добавете коментар

Безразлично дали приемаме или не съревнованието, като основна необходимост в човешкия напредък, семейството трябва да дава благоприятен баланс между детските инстинкти за съревнования и техните шансове за успех. Едно малко дете винаги желае да прави нещата, които по-големите правят. И разбира се, то често остава обезкуражено от резултатите на своите усилия.
Тези, които са успели в живота отдават своите успехи на борбения си дух. Тези, които са пропаднали, обвиняват обществото за това, че не им е дало шансове. Това може би е най-важният проблем, който животът поставя пред всеки един за разрешение. И неговото начало требва да се търси още в семейството и училището.
Под покрива на домашното огнище, малкото дете на първо време няма чувство на самосъзнание. Всички са внимателни към него, галят го, угаждат му. С порастването обаче, особено когато то излезе на улицата между своите връстници, се започват първите неприятности, които засягат собственото му аз. Пораждат се чувства на самоувереност или малодушие, надменност, прикритост, самоопределяне или незачитане на собственото си достойнство. Чувства, които ще играят важна роля в целият му живот.
Противоречието между вътрешната природа и външния свят от което се поражда конфликтът е от огромно значение в човешкия живот. Ние виждаме този конфликт прокаран навсякъде, това състезание е главен фактор за прогрес. Виждаме неговия зачатък в семейството, като начало. Но за жалост на този въпрос рядко се отдава нужното внимание, и за дълго ще се повтаря приказката за Каин и Авел.
Нови времена, нови хора. Традиционния престиж на бащата, като глава на семейството, се заменя по силата на обстоятелствата с нови отношения. Майката, благодарение на равноправното обществено положение, което тя може да заема, допринася много за това. Децата от друга страна имат по-големи шансове за развитие, каквито бащата може би никога не е имал. Те също могат да печелят пари, а това ще рече че отношението към тях трябва коренно да се промени.
Докато ние не знаем индивидуалните способности, интереси и нужди на всяко дете, няма да имаме вярна мярка за неговите постижения, освен грубото надпреварване в живота. Това само показва, че едни могат да бягат по-силно от другите, и това е всичко.
Някой баща, след като получил бележките от първата гимназиална година, на своя син, му казал следното: „Един от нашата фамилия никога не слиза под пет“. Ето как постъпват много родители. Някой деца стоят на така разбраната семейна чест. Други разбиват сърцето си, за да направят това. Трети, след неуспеха, губят доверие в себе си, може би най-ценното качество на характера.
От нахвърляните до тук мисли за тези условия, които играят роля при изграждането на един силен характер, както в семействата, така и по-нататък в обществото, можем да направим следното заключение: Самоувереността, разчитането на себе си, състезателния дух, който така съществено подчертават успех в живота, трябва да водят своето начало от дома, семейството. Характерът се създава чрез възпитанието. Малкия човек трябва да бъде разбран, условията за изграждане на неговият характер дадени и подбрани предвид неговите особености и способности. Нужно е да се вникне с всичката сериозност, която този въпрос изисква. Да осъзнаем, че семейството е основата при създаването и оформянето на характера. И голямата му отговорност пред своите деца, ако утре ги изправи неподготвени на игрището на живота и той ги смаже. По-добро педагогическо разбиране от страна на родителите. По-голяма загриженост и заинтересованост.









