Защо плаче новороденото?
- понеделник, 16. 06. 2008, 6:17
- Бебе
- 2 766 views
- 4 коментари
Във всички случаи плачът дава сигнал за някаква нужда на детето.
През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че не е добре. За формирането на благоприятното впечатление у детето за света, нито една негова молба не трябва да бъде оставена без внимание. Реакцията на майката трябва да бъде моментална – колкото по-бързо тя се притече на помощ, толкова по-малко страда нервната система на детето и толкова по-благоприятно е впечатлението, което то изгражда за новата среда.
Днес отношението към детския плач е променено – на детето е признато правото да изисква към себе си внимание.
Полезно ли е децата да плачат?
Много родители мислят, че няма дете, което да не плаче. Мнението, че детето не трябва да плаче, тъй като това влияе върху неговия характер и пречи на нормалното му развитие, е правилно по принцип. Постоянно плаче или болното дете, или детето на невнимателни родители. Мнението, че плачът развива белите дробове е просто оправдание за недостатъчните грижи. Здравото бебе не плаче без причина. Затова причините за плача трябва да се разберат и отстранят.
Основните причини за плача на новороденото са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад или рефлекс за смучене чрез майчината гърда;
3. желание да го полюлеят;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
6. усещане за глад;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от контакта с майката;
10. последствия от стреса при раждането, спомени за вътрешноутробния период;
11. реакция на геомагнитните или атмосферни явления, на фазата на Луната и т.н.
Родителите трябва да знаят, че плачът на новороденото винаги е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят. Много майки и бащи смятат, че като откликват на всеки плач на детето, ще го разглезят. Тези опасения са лишени от основания, защото детето до една година не може да бъде разглезено. На тази възраст у него може само да се създаде увереност в сигурността на обкръжаващата го среда или да се разруши тази увереност.
Какъв бива детският плач?
По плача на новороденото майката може да определи причината за него. Плачът на гладното дете се различава от плача, породен от болка или дискомфорт. Ако майката е внимателна към своето дете, тя постепенно ще се научи да различава за какво плаче то и ще може да прави разлика между плача от глад, призива, дискомфорта или болката, желанието да заспи.
Ето характерните особености на всеки от тези видове плач:
- Призивният – детето плаче 5-6 секунди, после прави пауза 20-30 секунди, очаквайки резултат, после отново плаче около 10 секунди и отново затихва. Този цикъл се повтаря няколко пъти, а продължителността на плача постепенно се увеличава.
- Гладният – започва с призивен плач. Ако майката е дошла и е взела на ръце детето, но не е предлажила гърдата си, тогава плачът преминава в сърдит вик, съчетан с търсещи движения на главата. По време на търсенето детето замлъква. Ако майката отново не подава гърдата, плачът става истеричен, задавящ.
- Плач при болка – това е плач с оттенък на страдание. Той е без прекъсване, като периодично преминава в отчаяни викове, които съответстват на усилването на болезнените усещания.
- Плач при екскреция – прилича на писък, който може да премине във вик преди момента на уриниране, ако майката не разбира детето и не му оказва помощ.
- Плач при желание на детето да заспи – постоянно хленчене, съпроводено от прозяване и често затваряне на очите. Освен това, в плача новороденото може да отразява различните си емоционални преживявания – обида, тревога, душевно страдание, безнадеждност.
Правила за поведението на родителите при плач на детето:
1. Първото и основно правило: ако детето е заплакало, трябва да се вземе на ръце и да му се подаде гърдата. А ако е заплакало в ръцете ни, трябва да се полюлее.
2. Ако детето не се успокоява, трябва да се изясни причината за това. Необходимо е да се смянят пелените или памперса, да се полюлее детето или да се сложи да спи.
3. Ако това не дава бърз резултат, трябва да се проверят дрехите, състоянието на количката или детското легло, да се провери дали не се е прегънало ушенцето, има ли подсичане или изриване.
4. Майката трябва да бъде спокойна, когато се опитва да успокои бебето. Често децата плачат, като по този начин реагират на раздразнението и нервността на самата майка. Затова жената трябва да се успокои и да отстрани източника на раздразнение.
5. Ако и тези мерки не дават резултат, причините за плача са или груби грешки в гледането, или се дължат на неразположение у детето и трябва да се потърси помощ от лекар. Докато родителите чакат идването му, детето трябва да се държи на ръце, да се приближава до гърдите, да му се сменя памперса и да се наблюдава състоянието на кожата му.
Според вашите правила, излиза, че детето трябва непрекъснато да се държи на ръце. Имаме вече три деца и наблюденията ми са, че прекаленото внимание създава зависимост на майката, която детето правилно тълкува и от която се възползва максимално. Добрата майка не допуска детето й да плаче и затова при всяко свое желание бебето се разплаква и постига желаното. Това води до непрекъснато хленчене и плакане и пълна обвързаност на майката. Смятам, че ако едно дете е нахранено, облечено, наспано, няма да му стане нищо ако поплаче малко – примерно защото иска непременно някой да го държи в ръце. Само който не е държал мърдащо, извиващо се във всички посоки, непрекъснато нещо искащо същество в ръце, може да твърди, че това се издържа повече от няколко минути. То трябва да бъде научено да се забавлява само – поне за половин-един час, а това му се удава перфектно, стига да бъде оставено на мира.
Прави ми впечатление, че гостите ни с радост гушкат бебето – но за няколко секунди или минути, и след това очевидно им омръзва и натежава и го предават с облекчение.
Защо набивате на майката ненужни и вредни съвети? Кой е авторът на тези анонимни мъдрости? Колко деца е изгледал? И дали тези деца не са от разпространения вид малки тирани, на които всичко е позволено?
съгласна съм с бащата-по горе.Моето бебе плаче много на два месеца и половина е,кърмя го,сменям му пелената,гушкам го,играя си с него,говоря му но…………..не мога така цял ден,щом го сложа по гръб и почва да плаче-това значи ли че съм лоша майка и не знам как да си гледам дедето,аз не мога за пет миниту да се отделя и веднага си отваря очите,трябва непрекъснато да го люлея или да го държа на ръце,нали трябва и аз да си отдъхна поне за малко,как ще стане това тогава,нали и аз ако не съм си починала,няма да имам сили да го гледам…………..
Това са невъзможни неща, които се обясняват в тази ставия. Няма човек, който да може да издържи ЦЯЛ ден да го разиграва едно бебе, което не знае какво иска и за това плаче. Моето бебе е на 43 дни. Плаче много и почти по цял ден, с изключение на моментите, когато е на разходка. Сменям го, гушкам го, радвам му се, говоря му. . . но това не може да е по цял ден…няма начин просто. За това, този, който е писал това трябва много добре да си помисли на какво подлага младите майки като мен. Аз бях много стресната, когато го четох това, докато не прочетох поста на бащата по-долу.
моето е на 2 семици, първите дни си спеше много добре след обед,проблема беше само вечер,но от 3 дена почти не спи,нито през деня,нито вечер.защо трябва да се гледа кожата,за какво е показател тя,че нещо не е наред?и аз съм на мнение че щом плаче го мъчи нещо,защото е нахранен чист,сух гушкан и пак реве все едно го реже някой и при вас ли е ебило така?