Коментари на: Защо плаче новороденото?

От: Мария

Мария — Fri, 27 Nov 2009 17:45:25 +0000

Това са невъзможни неща, които се обясняват в тази ставия. Няма човек, който да може да издържи ЦЯЛ ден да го разиграва едно бебе, което не знае какво иска и за това плаче. Моето бебе е на 43 дни. Плаче много и почти по цял ден, с изключение на моментите, когато е на разходка. Сменям го, гушкам го, радвам му се, говоря му. . . но това не може да е по цял ден…няма начин просто. За това, този, който е писал това трябва много добре да си помисли на какво подлага младите майки като мен. Аз бях много стресната, когато го четох това, докато не прочетох поста на бащата по-долу.

От: майка

майка — Sun, 18 Oct 2009 06:17:40 +0000

съгласна съм с бащата-по горе.Моето бебе плаче много на два месеца и половина е,кърмя го,сменям му пелената,гушкам го,играя си с него,говоря му но…………..не мога така цял ден,щом го сложа по гръб и почва да плаче-това значи ли че съм лоша майка и не знам как да си гледам дедето,аз не мога за пет миниту да се отделя и веднага си отваря очите,трябва непрекъснато да го люлея или да го държа на ръце,нали трябва и аз да си отдъхна поне за малко,как ще стане това тогава,нали и аз ако не съм си починала,няма да имам сили да го гледам…………..

От: баща

баща — Sun, 26 Jul 2009 10:48:12 +0000

Според вашите правила, излиза, че детето трябва непрекъснато да се държи на ръце. Имаме вече три деца и наблюденията ми са, че прекаленото внимание създава зависимост на майката, която детето правилно тълкува и от която се възползва максимално. Добрата майка не допуска детето й да плаче и затова при всяко свое желание бебето се разплаква и постига желаното. Това води до непрекъснато хленчене и плакане и пълна обвързаност на майката. Смятам, че ако едно дете е нахранено, облечено, наспано, няма да му стане нищо ако поплаче малко – примерно защото иска непременно някой да го държи в ръце. Само който не е държал мърдащо, извиващо се във всички посоки, непрекъснато нещо искащо същество в ръце, може да твърди, че това се издържа повече от няколко минути. То трябва да бъде научено да се забавлява само – поне за половин-един час, а това му се удава перфектно, стига да бъде оставено на мира.
Прави ми впечатление, че гостите ни с радост гушкат бебето – но за няколко секунди или минути, и след това очевидно им омръзва и натежава и го предават с облекчение.
Защо набивате на майката ненужни и вредни съвети? Кой е авторът на тези анонимни мъдрости? Колко деца е изгледал? И дали тези деца не са от разпространения вид малки тирани, на които всичко е позволено?