Егоисти ли са единствените деца?
- неделя, 10. 08. 2008, 9:23
- Деца, Семейство
- 158 views
- 2 коментари

Тъй като все повече млади хора избягват да създават семейство в ранна възраст и жените все по-често се посвещават на кариерата, днес много семейства се ограничават с едно дете. Казват, че единствените деца често са глезени, зависими и егоисти. Последните изследвания обаче отричат този факт. Националният институт за здравето на децата и развитието на човечеството в САЩ е похарчил повече от 2 милиона долара за изучаване на проблемите на семействата с едно дете. Изводът е, че глобални различия между единственото дете и това, което расте сред братя и сестри, няма. Оказва се, че по ниво на развитие единствените деца превъзхождат своите връстници, особено в отношенията си с възрастните и не са по-егоистични от останалите малчугани.
В много отношения тези деца приличат на първородните отрочета в многодетните семейства. Защото през първите години от живота си те получават повече внимание. Родителите имат доста време, за да разговарят с тях, да играят, да ги възпитават и наказват. Това оказва огромно положително влияние върху развитието на детския интелект. Американският психолог Робърт Законк стигнал до извода, че колкото по-малко братя и сестри имате, толкова сте по-умни. Неговите разсъждения се свеждат до това, че ако на всеки от родителите се даде интелектуално ниво, равно на 100, а на новороденото – 0, то средното ниво ще е равно на (100+100):3=67. С появата на ново дете това ниво намалява до 50 и т.н. Фактите са упорито нещо и те показват, че единствените деца в сравнение с тези, които имат брат или сестра, получават по-високи оценки в училище по математика и чужди езици; у тях е по-добре развито абстрактното мислене. Такива деца са по-коректни в отношението си към другите, макар че теоретически това се очаква от онези, които имат брат или сестра. Към 30-ата си година децата самотници достигат по-високо ниво на образование, но са по-малко общителни. Първородните са по-самоуверени, тъй като се чувстват по-мъдри и по-опитни от останалите деца в семейството, затова подобно качество липсва у единствените деца – те няма с кого да се сравняват.
Опирайки се на резултатите от изследванията, учените твърдят, че няма особени причини да се стремите към раждане на второ дете. Но родителите, които имат две и повече деца, понякога се обосновават с това, че ако не дай си Боже, загубят наследника си, преодоляването на нещастието няма да е толкова тежко, както ако детето им е било единствено. И още един аргумент: ако се случи нещо с родителите, децата няма да бъдат сами и ще се подкрепят взаимно.
Така или иначе всяко семейство решава само. Но всички ние все пак волно или неволно се вслушваме в препоръките на учените. Особено в нашата страна, където проблемът с раждането на второ дете зависи от множество икономически и социални фактори.










2 млн долара хвърлени на вятъра
))))))
ponqkoga edinstvenite deca se chuvstvat samotni i molqt roditelite im da rodqt bratche ili sestriche.
V povecheto sluchai te se chuvstvat samotni i sled vreme po trudno zajivqvat s nqkogo