Как изглежда светът през очите на бебето?

неделя, октомври 19, 2008, 18:46
Бебе
34 views
Добавете коментар

Интересува ли ви как вашето бебе се запознава и се сближава със света около себе си през първите си 6 месеца? Прочетете “преразказа” на психолога.

Първи месец
Когато мама го взема на ръце, То е обгърнато от нейното ухание и от смътния спомен за неговия друг свят – мястото, където е плувало и където за първи път е усетило това единствено ухание. Само че сега – две седмици след раждането, То е в широкото, сухо място, наречено дом. Мама го придърпва към гърдата си и То се стреми към зърното, отчасти насочвано от мириса на коластрата и от аромата, който се излъчва от зърното. Маминото ухание го свързва с всичко, за което жадува – храна, топлина, докосване. То суче и сладостта на течността е като далечно напомняне на мириса и вкуса на околоплодната течност, която е опитвало в утробата. След кърменето То изважда и прибира езика си, като че облизва устни и изучава формата на устата си.
Опознава света чрез допир и това е най-добре развитото му сетиво, далеч по-развито от зрението. Не по-малко важно е и То да бъде докосвано – когато мама го държи на ръце, тя стимулира производството на растежните и храносмилателните му хормони. Когато мама го гушка, тя издава различни звуци. Думите стигат до него като музика.
Клепачите му потрепват сънливо. Мама го слага на масата за повиване и доближава ръцете му до гърдите в позата, в която е лежало в утробата. То чува мелодията на песничката, която тя му е пяла, преди да се роди. Отваря за миг очи, разпознавайки звуците. Това е несъзнателно, но е вид сетивна памет, която То е съхранило. Клепачите му отново потрепват и то заспива.

Нещо мокро и топло притиска кожата му, активирайки нервите, които изпращат сигнал до мозъка. Докато е в дълбоката фаза на съня, То не го усеща. Съобщението, че пелените му са мокри, се задържа около 20 минути, докато дойде повърхностната фаза на съня. Сега съобщението е прието и То усеща неприятната мокрота на пелените. Заплаква силно, зовейки за помощ. В тялото му се увеличава нивото на стресовия хормон кортизол и на други хормони, като адреналин, които повишават слабо телесната температура и ускоряват пулса му. Мама го вдига от креватчето, обгръща го с топлите си ръце и плачът мигновено стихва.
След като тя му сменя пелената, То се успокоява, но за кратко. Мускулите на стомаха му се свиват в пристъп на глад и То отново заплаква. Време е за кърмене и То суче, докато коремчето му се напълни. В прегръдката на мама може да гледа яркочервения абажур на лампата. Цветното зрение е слабо и То различава само ярки, наситени цветове. Интересен му е и контрастът между бяло и черно.
Мама го държи пред лицето си и То гледа към нея, но не в очите й. Зрението му е около 15 пъти по-слабо от развитото зрение на възрастните и То я вижда като през дебело криво стъкло на бутилка. Дори от съвсем близко тя е леко замъглена – очните му мускули не са в състояние да фокусират трайно образите. Интуитивно тя го държи на около 30 см от себе си, откъдето То я вижда най-ясно. Дори от това разстояние различава мъгляво движението и контраста – движението на устните й, когато говори, и проблясването на белите й зъби между тъмните устни.
Може би е добре, че зрението му е ограничено. По този начин в началото То се предпазва от претоварване с детайли от лица, ръце, предмети… То е способно да открои най-важното за неговия свят – лицата на родителите си и гръдните зърна на мама.

От 2 до 3 месеца
На 2 месеца То седи в столчето си и наблюдава как мама мие чиниите. Странният свят, който го заобикаля, започва да става по-ясен. Мама отваря вратата на хладилника и То обръща главата си нататък – вече е способно да определи какво чува и може да обърне тялото си по посока на звука. Мама си сипва чаша портокалов сок и То забелязва цвета. Зрението му вече е по-добро. Движейки ръчички нагоре и надолу, издава звуци на радост. Слюнчените му жлези произвеждат повече течност, отколкото То е в състояние да погълне, особено когато надава радостни възгласи. Мама казва нещо и То се мъчи да имитира гласа й при произнасянето на някоя сричка. Когато тя слуша радио или говори по телефона, То продължава да се вслушва в гласовете.
Слухът му е достатъчно развит, за да различава гласа на мама от музиката, която звучи в стаята. Разпознаването на майчиния глас е умение, с което детето се ражда. Когато обаче наоколо има много шумове, те се смесват и То трудно може да долови разликите.

От 4 до 5 месеца
Докато лежи на чаршафа за повиване, То гледа към жълтата пластмасова халка и за първи път забелязва неравностите от вътрешната й страна. Хваща я с ръка – победа! Надава радостен възглас от възбуда. След много седмици на опити нервните му пътища са достатъчно силни, за да ръководят мускулите му към успешното хващане на желания обект.
То вече се е упражнявало и да бърбори. Сега може да повтаря много от звуците, които мама издава, когато говори с него. Може и да имитира движенията на устните й.
Следобед мама го слага да легне по корем на килимчето за гимнастика. С впити в килима ръце То повдига главата, врата и тялото си. С бързо движение се претъркулва от положение по корем на гърба си – истинско постижение на мускулите и импулс за ново желание за движение.

На 6 месеца
То гука с надеждата, че мама ще го погледне. Усмихва се, за да я привлече. Тя минава покрай него и То надига глава, за да я следи с поглед колкото може по-дълго. Копнее за нея, предпочитайки я пред всички останали. Емоционалният му живот е направил огромен скок. Дълбоки структури в мозъка му, наречени лимбична система, вече са в състояние да свържат действията му с определени чувства. То не гука за удоволствие, а за да изпита радост от вниманието на мама.
Тя търкаля топка по пода. Играта вече му е по-интересна, защото зрението му е по-силно. Топката пак изчезва зад шкафа, но сега То гледа към другия край, уверено, че тя ще се появи отново. Мозъкът му може да запази визуалната представа за топката и когато тя не се вижда. То вече разбира, че тя въпреки това съществува и все още се движи.
Мама излиза от стаята и То я наблюдава, докато престане да я вижда. Както и с топката, вече знае, че тя продължава да съществува, дори и да не я вижда. Но това не му харесва – То иска мама да е при него. Стиска ръце в юмручета, доближава ги до устата си и плаче отчаяно. Кръвта нахлува в лицето му. То няма чувство за време и не знае колко дълго мама няма да е при него и защо е излязла. Сгъва десния си крак, като се опитва да накара тялото си да пълзи и да се движи към нея. Изглежда като че ли ще успее, но не знае как да го направи. Мъчи се, опитва се отново и отново, но още не е готово. Скоро обаче ще успее.
Мама се връща, вдига го на ръце и плачът му преминава във възгласи на щастие. Вече всичко е наред.

Юлия Живкова, психолог
9 месеца