Помощници ли са баба и дядо?
- петък, 20. 03. 2009, 8:18
- Семейство
- 274 views
- Добавете коментар
Известно е твърдението, че внуците се обичат повече от родните деца. От къде идва това твърдение и дали е истина е спорен въпрос, но е налице проблемът, че бабите и дядовците глезят внуците си. Понякога това стига до крайности и детето се качва на главите им, а после прави опит да се налага по същия начин и на родителите си. Тук следва родителите да се намесят и да обяснят, че любовта към детето, означава хората около него да се стараят да го възпитат добре и по този начин да повлияят благотворно на бъдещето му.
Понякога бабата и дядото обзети от стари амбиции, се опитват да осъществят чрез внуците си онова, което не са успели да реализират у себе си а след това и у децата си. Това е по-често родителска грешка, но по-старото поколение също я допуска. Така те не приемат, че детето само по себе си е уникално и трябва да му се помогне да се развие само, в насока, която то да избере. Обратно детето бива подложено на системен тормоз и навиване какво трябва да прави и кое е най-добро за него. Често, ако тези искания са в конфликт със собствените му възгледи, детето се отчуждава и затваря в себе си.
Много родители споделят, че след няколко дни прекарани при баба и дядо, детето се държи различно още дълго време. Проблема е, че при родителите се живее по едни правила и с едни принципи , а при баба и дядо по други, когато изобщо се налагат правила. Така двойния стандарт на възпитание обърква детето и може да повлияе отрицателно на психиката му.
Тази ситуация е доста комплицирана. Не е решение да лишите възрастните от радостта която детето им носи, нито пък него от общуването с тях.
Първо и основно е да поговорим с нашите родители и да им изясним нашите позиции. Ако се установим, че те се опитват да осъществят свои амбиции чрез нашето дете и не са склонни да приемат нашите решения за възпитанието му, то най-добре е да ограничим дългия престой на внучето при тях.
Освен детските градини, напоследък се появиха много школи, занимални, детски клубове, центрове за почасово гледане на деца и други места, където детето може да се обучава и разнообразява. Много е полезно и това, че в такива извънсемейни колективи, детето ще престане да бъде единственият обект на внимание и любов и ще трябва да се научи да се съобразява с другите и да работи в екип.
Ако все пак бабата и дядото имат възможност да гледат детето, а вие трябва да се върнете на работа поговорете внимателно с тях.
Евентуално решение може да бъде и семейно посещение при психолог.
Последния, но може би най-важен съвет е да се установи и затвърди връзката между родителите и детето. Ако те са достатъчно близки, влиянията отвън, та дори и от баба и дядо трудно ще попречат на възпитанието на детето. За да се постигне това обаче е много важно то да разбере, че го обичате и че се обичате помежду си. Нужно е детето да знае че вие го подкрепяте и винаги се опитвате да му помогнете дори и когато не е оправдало очакванията ви. Намирайте време да поговорите със сина си или дъщеря си, просто така, не за нещо определено. Спомнете си кога за последен път сте играли с него, кога сте се се шегували кога сте били като приятели. Изрази като „Нямам време… Уморена съм…Остави ме сега… Нямаш ли какво друго да правиш, та само ми се пречкаш… Колко пъти трябва да ти повтарям…“ не подобряват общуването ни със собствените ни деца. А ако ние не можем да намерим правилния подход към тях, как да очакваме това от възрастното поколение. И имаме ли право да обвиняваме бабите и дядовците за „лошото“ поведение на детето, ако ние самите не умеем да общуваме с него.
