Рискът от „човешка грешка” за живота на новородените
- петък, 20. 03. 2009, 15:30
- Новини
- 668 views
- 1 коментар
Според експерти причина за демографската криза в България е липсата на средства, оборудване и квалифициран медицински персонал, както и на достатъчно родилни центрове. Според тях трябва да се вложат средства в повишаване качеството на грижите за новородените и спасяването на живота им. Според данни от официалната статистика броят на децата в България, които умират преди да навършат 1 година е 11 промила, в сравнение с доста по-ниските стойности в Европа и САЩ- 4 за Германия, 3 за Франция и 6 за САЩ. Около 80% от смъртните случай при новородени са в първата седмица от живота им и половината от тези деца са недоносени. А според запознати тези официални данни са по-ниски от реалните. Освен това в България за новородено се смята дете над 1 кг. При смърт на недоносено бебе под 900гр това се счита за спонтанен аборт, отново в сравнение с Европа където тази стойност е 500гр.
Експертите твърдят, че ситуацията в момента в родилните домове е, такава че нито една родилка не е застрахована срещу опасността бебето й да умре скоро след раждането, да получи увреждане, да остане инвалид или да пострада от тежка инфекция, без значение колко здраво се е родило. Изглежда че извънредните ситуации са зачестили опасно много. За последната година и половина 18 майки загубили бебетата си в родилен дом са завели дела с помощта на адвокат. Причината в почти всички случай е невнимание от страна на медицинския персонал, употреба на противопоказни за детето и майката лекарства, пропускане на задължителни процедури и необходими изследвания.
Във един от нашумелите форуми посветени на бременността, раждането и отглеждането на бебета се дават оценки на софийските клиники и родилни отделения и се публикуват отзиви на млади майки раждали или лежали там. Така мамите сами си осигуряват информация, която да подпомогне избора им на родилен дом или клиника. Там има споделени шокиращи случаи, които дават ясна представа за проблема през погледа на засегнатите.
В един от случаите жена от София споделя неприятния си опит със медицинското заведение, в което е раждала. Липсата на хигиена и грубото отношение, които я шокират от начало, избледняват като фактор в последствие, когато шевовете след тежкото раждане не спират да болят четири месеца по-късно, а детето й се оказва изписано на третия ден, както разбира по-късно с родова травма на гръбнака, с жълтеница, воден плеврит и съмнения за изкълчена тазобедрена става. На фона на тези проблеми трудното раждане, не приложената уговорена упойка и мърсотията просто бледнеят. И тези условия след като жената е платила сума в хиляди евро.
Друга жена споделя историята на своя приятелка, която загубила бебето си поради системна стафилококва инфекция през 2002. Е да ще кажете случва се за съжаление, но страшното в тази история е, че когато майката е започнала да ражда, никой не и е обърнал внимание и когато сама е отишла в родилна зала главичката на бебето вече се подавала.
Това са примери от столицата, но в провицията ситуацията не е по-добра. Разказват се ужасяващи случаи. Най-лошото е че рискът за живота на майките е не по- малък от този за крехките новородени. През януари след раждане с цезарово сечение, майка получава тежко възпаление и се налага да бъде отстранена матката й. Оказва се, че лекарите са забравили салфетка в корема на родилката.
Друга дама споделя, че е лежала за задържане в 5-ти месец, преди 4 години. Тя е загубила детето в следствие на спонтанен аборт и й е направена забележка, че е изцапала чаршафите. Не ужасното отношение обаче е онова, което притеснява бъдещите майки, него те могат да понесат. Лошото е че в тази същата клиника, стаите са се почиствали един път в седмицата, а всички жени са били „лекувани” с но-шпа и магнезий, не зависимо дали лежат за задържане или заради остро-респираторно заболяване, просто защото са бременни.
Факторът „Човешка грешка”
Професията на акушер-гинеколога е опасна, трудна и често неприятна. Лекарите трябва едновременно да се борят за живота на майката и на бебето. Експертите обаче установяват, че главни¬ят виновник за високата детска смъртност и усложненията при родилките е факторът „човешка грешка”. Много често причина за смъртта е родова травма, на тя рядко фигурира в официалната диагноза. В повечето случаи вината е на лекарите, които не са взели нужните мерки. Около 60 на хиляда от децата родени в България имат различни заболявания или увреждания. Най-парадоксалното е, че въпреки уж модерните изследвания по време на бременността, 3-D eхографите и генетичните изследвания, след като 9 месеца всичко е било идеално, накрая детето умира или остава инвалид.
В средата на 70-те години в Европа излиза мода жените да раждат на село или вкъщи. Смятало се е, че селските акушерки са по-опитни и по-внимателни. И всъщност това твърдение не е далече от истината. Повечето съвременни лекари в болниците не проследяват симптомите, не разчитат на интуицията си, а само четат данни от апаратите, които първоначално са били използвани, за потвърждение на вече дадена диагноза.
Така лекарите вече не мислят съсредоточено, просто четат данни, което практически с малко повече желание можем да направим и сами.
През изминалите 15 години професионализмът на акушерките рязко е спаднал. По-опитните възрастни акушерките не желаят да обучават по-младите си колежки заради конкуренцията. А поради ниските заплати в тази сфера основно се разчита на дадените под масата пари на акушерка или лекар за да се „грижат” по-добре за майката и бебето.
Ниските заплати и недостигът на персонал пък са оправданията на акушер-гинеколозите и болниците. Изискванията са високи, работата неприятна, заплатите – мизерни. Съответно и качеството на предлаганата услуга пада тъй като желаещите да се захванат с тази работа не са много и не са сред най-добрите в бранша.
Известни детски лекари смятат че проблемът е в липсата на национална стратегия в тази област. Нужно е да се подобрят условията и оборудването на родилните домове и да се осигурят подходящите за спасяване на живота на новородените лекарства. Би трябвало да има поне 30 добре оборудвани модерни пренатални центрове в страната, а сумата необходима за създаването на един такъв е 500 хиляди лева. Ето в какво трябва да се влагат парите предвидени за стимулиране на раждаемостта, защото това не са големи суми, когато говорим за спасяване на нацията.
Извинете, но не мога да се съглася, че професионализмът е спаднал, защото „По-опитните възрастни акушерките не желаят да обучават по-младите си колежки заради конкуренцията.“ За разлика от лекарите, при акушерките не може да има конкуренция – повече от една акушерка, те не могат да бъдат. И да работи и да не работи, и да обучава и да не обучава, и да се самоквалифицира и да не чете друго, освен жълта преса, всичко това няма значение. Нито за заплатата, нито за ценза или реномето й. Аз знаех три езика, работех с компютър, четях новости в американските журнали. Всичко това нямаше никакво приложение в работата на акушерката. От нея НЕ се очаква да знае и да може. Напоследък от акушерката се очаква единствено да е добър изпълнител. Без свое мнение, без корекции! Сега квалификацията се взема за 4 години. Някога аз я взех за 3г. Щом попаднах в отделението за първото ми дежурство, взех количката и тръгнах на визитация. Никоя от по-възрастните колежки не ме е учила. Нали излизам от училището научена! Не казвам, че ако някоя колежка има нужда от обяснение или помощ не трябва да се отзовем. Имам впредвид нивото на знания и умения, с което излизат момичетата от колежа. Те са научени да слушат някого, да изпълняват назначения. И дотук! А акушерството е изкуство и не може без творчество. След като лекарят обясни, какво прави и какъв резултат се очаква, аз трябва да имам идея, как да се осъществи лечението (или раждането) на практика. Но в последните години това се оказва минус. Затова, излязох от системата.