„ Децата следват модели от обществото”

Д-р Маргарита Стефанова Бакрачева е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен по социална педагогика. През май 2003 г. защитава дисертация за научна степен доктор по психология на тема: „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“. Н.с. I степен е в Института по психология при БАН. Участва в много международни проекти, изнася лекции на различни семинари. През 2008 г. работи по проект за изучаване на статуса на идентичност в юношеска възраст в 11 държави по света. Д-р Бакрачева коментира трагичния инцидент в Козлодуй, при който 13-годишният Мартин Маринов намери смъртта си, докато се правеше на каскадьор от „Страх“ на детската площадка пред дома си.
- Г-жо Стефанова, как като психолог ще коментирате случилото се с 13-годишния Мартин от Козлодуй и как според вас влияят риалити програмите върху психиката на младежите и децата?
- За съжаление такива инциденти вече станаха част от реалността, в която живеем. За мен факторите, които ги определят, са доста комплексни, тъй като става въпрос едновременно за контрол от страна на обществото върху медиите и медийното влияние, което задължително трябва да бъде съпроводено и от родителски контрол. И в тази връзка аз лично приветствам мерките, които са залегнали в новия законопроект за образованието – и за вечерен час, и за това, че родителите са длъжни да осъществяват контрол върху децата си, тъй като в съвременния технологичен бум много трудно може да бъде овладяно влиянието на медиите. Това пък от своя страна още повече увеличава отговорностите на родителите, които трябва да бъдат своеобразен буфер и чрез своите реакции и поведение да помагат на децата по-отрано да се ориентират кое е реално, кое е допустимо и кое остава само в сферата на телевизията.
- Влиянието на медиите
върху хората в съвременното общество е неизбежно, но смятате ли, че само и единствено те са генератор на всичко негативно, което се случва в живота ни?
- Далеч съм от мисълта да се прехвърля такава отговорност и да се обвиняват единствено медиите за всички негативи. Те имат основно информативна функция и именно тук от основно значение е ролята на родителите. Детето се учи от тяхното поведение, от това как те реагират на поднесената информация и по това то самото формира представите си и се ориентира кое е истинско и кое – не. По отношение на медиите може би
единствената препоръка би могла да бъде, когато се дискутират негативни неща, да има все пак някакъв позитивен финал. Примерно, за наказани престъпници или нещо друго, което да е с една идея по-позитивно от останалото. В никакъв случай обаче не може да се каже, че медиите формират агресивното поведение на определените хора. Изследванията, които съществуват по тази въпроси, са много разнопосочни и в последно време се наложи тенденцията, че въпреки крехката си възраст децата успяват много добре да се ориентират по отношение на компютърните игри – че това не е нещо, което съществува в реалния свят. Четох наскоро едно изследване, в което децата казват: „Мамо, недей да гледаш тази игра, че е много страшна за теб“, което е показателно в тази линия.
- Могат ли в тази връзка родителите да осъществяват нужния контрол върху това, с какво се занимават децата им в глобалната мрежа, при положение че в повечето случаи младото поколение се справя много по-добре с новите технологии?
- формата на контрол, която имам предвид, е не толкова да се ограничи работата с интернет. Най-важното е родителите да показват отношение върху цялата информация, която ни залива под всякакви форми на онлайн комуникация. Те косвено, чрез своя пример и начина, по който възприемат нещата, трябва да възпитават такива ценности и у децата си, а не директно да налагат забрани. Не е възможно нито за родителя, нито за който и да било друг да контролира съдържанието на продукциите. Но примерно, ако вечер всички гледат едно риалити и възраст-
ните казват директно, че това се прави като за телевизия, с монтаж и взети предварително всички мерки за сигурност, но не може да се прави в градинката пред блока или ако няма съответните специалисти, това по някакъв начин се запаметява от детето и формира неговата нагласа и отношение към всичко, което ще види в различните програми.
- След трагедията в Козлодуй СЕМ има намерение да въведе червените точки за контрол и за риалити програмите. Смятате ли, че това ще ограничи гледаемостта им от децата, или напротив – ще възбуди още повече тяхното любопитство?
- Това според мен е много директно решение. Може би по-добре би било да има един малък надпис от типа на „Не правете това в къщи“, отколкото да се правят ограничения за часа на излъчване или поставянето на червената точка. Всички директни ограничения имат своя ефект, но не са достатъчни, тъй като е много по-важно да има послание, което да ориентира хората. По същия начин, както и на книжния пазар – всяка една книга има претенции, че предлага решение на всички проблеми и има доста пострадали от тези съвети. Според мен трябва просто да се поставя малка отметка, че всичко трябва да се прави под надзора на специалисти.
- Може ли да се говори за някакъв нов поведенчески модел, който съвременните деца следват?
- Децата реагират спрямо ситуацията, в която живеят и на първо място спрямо реакциите и поведението на родителите си. После идват приятелите, учителите и всички хора, които познават. Всяка
една промяна в поведението на децата, ако говорим за по-коленчески различия, е отражение на модела, който битува в съвременното общество. Децата пеят песните, които чуват, или копират игрите от телевизията или интернет – това е техният пряк свят, в който те израстват. Наскоро се запознах с едно изследване, което много ме учуди, защото в него се казва, че тийнейджърите поставят на първо място като модел за своето поведение най-близките си хора – тези, с което общуват най-често. И тези отношения са станали много по-важни за тях, отколкото материалната част. А това само по себе си е една много, много положителна
тенденция.
- Може ли да се говори за засилване на стремежа у младите хора да се представят като герои пред връстниците си?
- Този особеност е присъща на децата – те директно копират и възпроизвеждат нещата едно към едно, тъй като още нямат психическите и социалните умения да разберат кое е добро и кое е опасно. Това, което виждат, те директно го копират в своето поведение. Тук вече трябва да се впрегне отговорността на цялото ни общество -да се вкарат модели и на успели хора, които са намерили своето достойно място в обществото, а не само на определен типаж, т. нар. звезди. Децата трябва да разберат, че не само с демонстриране на дрехи и всякакви външни белези могат да намерят своето място.
- В крайна сметка как можем да се справим с този нов поведенчески модел на децата ни?
- Трябва да се посочват повече възможности, да могат децата да разполагат с повече социално насочени модели. Трябва и обща загриженост у родителите и обществото, както и да има малки предупреждения, когато се показват по-негативни модели.