Всичко, което трябва да знаем за витамин С
- четвъртък, 16. 07. 2009, 21:40
- Здраве
- 1 595 views
- Добавете коментар
Всички го смятаме за полезен и затова го приемаме безразборно, без да знаем дали наистина е така.
Витамин С (аскорбинова киселина) е витамин с изключително важно биологично действие. Американецът с унгарски произход Алберт Сент-Дьорди получава Нобелова награда за медицина за изследванията си в областта на биохимията на витамин С, които доказват, че той съхранява здрави зъбите, костите, мускулите, кръвоносните съдове, участва в образуването на съединителната тъкан и зарастването на раните. За изследванията върху синтеза на аскорбинова киселина англичанинът Уолтър Хауърд получава Нобелова награда за химия.
Мит №1: Полезен, независимо от концентрацията
Два пъти лауреатът на Нобелова награда Линус Полинг има най-големи заслуги за популяризирането на този витамин. През 1971 година излиза неговата книга „Витамин С и простудите“, а след тоба – „Ракът и витамин С“. Аскорбиновата киселина е обявена за чудодейно лекарство.
Интересен факт: Множество научни изследвания са доказали, че приемането на витамин С трябва да е с мярка. Дневната му доза не трябва да надвишава 500 мг, защото от там насетне почва вредата от него. Нивото на свободните радикали в кръвта се повишава и те започват да действат токсично върху ДНК.
Наименованието на витамина (аскорбинова киселина) произлиза от латинското наименование на скорбута. Много хора са ставали нейни жертви, особено по време на морски и полярни експедиции, кръстоносни походи, продължителни обсади и войни. Тя се проявява, когато има недостиг на витамин С, като симптомите са неопределени болки по цялото тяло, мускулите и костите. Следва кръвотечение от венците, силна умора и подкожни кръвоизливи.
Хипократ е описал най-характерните симптоми на болестта: лош дъх от устата, кървене на венците, изпадане на зъбите, кръвоизливи от носа, язви по краката. Още древните хора откриват, че съществува връзка между развитието на болестта и непълноценното хранене на населението при лоша реколта или войни.
Участниците в експедицията на Джеймс Кук през 1772-1775 година също пострадали. В експедицията участвали два кораба – този, на който се намирал Джеймс Кук, имал големи запаси от зеленчуци, плодове, лимонов и морковен сок. Затова по време на плаването нито един член от екипажа не се разболял. За разлика от тях, на другия кораб моряците не разполагали в плодове и зеленчуци и една четвър от тях се разбоелели от скорбут. Португалският мореплавател Васко де Гама достигнал западното крайбрежие на Индия през 1498 година, но повече от половината членове на екипажа загинали от скорбут.
Интересен факт: В Европа скорбута бил много разпространен, но постепенно започнал а изчезва, след като хората започнали да отглеждат картофи.
Продължителният (1-3 месеца) недостиг или липсата на витамин С в храната причиняват скорбут. Заболяването влияе на всички окислително-редукционни процеси в организма. Запасите от гликоген в черния дроб постепенно намаляват. Нарушава се синтезът на колаген и функцията на някои клетки от имунната система, което се изразява в намалена защита срещу инфекциозните и простудни заболявания.
Мит №2: Авитаминоза и хиповитаминоза са едно и също болестно състояние
Скорбутът представлява пълна авитаминоза, т.е. липса на този витамин в организма, а хиповитаминозата е частичен недоимък на витамин С в организма и се дели на три степени:
Първа степен – симптомите са мускулна слабост и умора, появяват се болки в мускулите на краката при ходене, болки във венците при дъвчене, а също и кървене. Появяват се малки кръвоизливи, най-често на кожата на краката, тъй като тя е подложена на триене и налягане.
Втора степен – при нея се наблюдават увреждания на капилярите, силни болки в краката, причинени от кръвоизливи в мускулите и ставите. Организмът като цяло отслабва и се наблюдава психическо изтощение. Кожата потъмнява и започва да се лющи. Понякога има кръвоизливи от носа и от венците, зъбите започват да се клатят.
Трета степен – състоянието на болните вече е много тежко заради множеството кръвоизливи във вътрешните органи и последвалите усложнения, появява се обща телесна отпадналост. Гингивитът преминава в гангрена и зъбите започват да падат. По кожата на краката се образуват язви, появява се остеопороза и костите започват да се чупят, хрущялните тъкани се разрушават.
Скорбутът разбира се е лечим, като се приема аскорбинова киселина. Лечението е комплексно приемат се витамини В2 и В6, фолиева киселина и желязосъдържащи препарати. А за корекция на хиповшпаминозата е достатъчно да се приема дневната доза от витамин С.
Мит №3: Витамин С е нужен на всички
Няма съмнение, че аскорбиновата киселина е необходима на всички нас, всеки ден. Но е много важно да се има предвид възрастта, състоянието на обмяната на веществата, наличието на хронични заболявания на този, които я приема и дори годишните сезони.
Когато човек е на изкуствено хранене или пък в период на интензивен растеж потребността от витамин С е по-голяма. При възрастните тази потребност се повишава при смяната на сезоните, тъй като тогава рискът от простудни заболявания е по-голям.
Всяка наша клетка има нужда от витамин С. Причините за недостига му в организма могат условно да се разделят на две групи. Първата е намален внос на витамин С (небалансирано хранене, включително и диети, авитаминоза – скорбут и т.н.), или смущения в неговото смукване от червата поради гастрит. Втората е значителното му изразходване от организма вследствие на бременност, лактация, стрес, напрегната работа, възстановяване от тежки заболявания. Може да бъде причинено от интоксикация на организма (пушене, алкохолизъм, хронични инфекции, хронична интоксикация с желязосъдържащи препарати), а също преохлаждане на организма, продължителна треска.
Според последните изследвания за профилактиката на хиповитаминоза С е разчетена на дневната потребност на организма:
- Възрастни – 50-100 мг на ден.
- Ученици – 60-75 мг на ден.
- Деца над 6 години – 25-75 мг на ден.
- Деца 1-6 години – 40-50 мг на ден.
- Деца под 1 година – 30-40 мг на ден.
- Бременни жени и кърмачки – 300 мг на ден в продължение на 10-15 дни, а след това по 100 мг.
- Минимална дневна нужда от аскорбинова киселина през първите 2-3 месеца от бременността – около 60 мг.
– Минимална дневна нужда от витамин С по време на лактация – 80 мг. Това количество е напълно достатъчно при кърмене и задоволява потребностите на детето от този жизненоважен витамин, а също и тези на майката
Повечето животни сами синтезират аскорбинова киселина в черния си дроб от захари. За съжаление човешкия организъм няма тази възможност, не разполага със запаси, нито може сам да синтезира витамин С, и затова трябва да го получава ежедневно с храната. Това се получава, защото в организма ни липсва ферментът, с помощта на който е възможно образуването на аскорбинова киселина от глюкоза.
Мит №4: Аскорбиновата киселина е една и съща
Аскорбиновата киселина е ненаситено съединение и затова, попадайки в нашия организъм, се стреми да промени химическия си състав. В присъствието на фермента аскорбиназа тя се окислява от кислорода на въздуха и така губи биологичната си активност. Тези и други факти се отчитат при създаването на различните лекарствени форми на аскорбинова киселина. Затова усвояването на витамина от храната или с приемането на витаминни комплекси става без загуба на биологичната му активност.
Най-добър източник на витамин С в лечебното хранене е отварата от шипки. Богати източници на витамин С са някои плодове (цитрусови, киви, касис) и зеленчуци (пиперки, зеле, домати, картофи, зелен лук), листа от магданоз, коприва, лапад.
Витамин С е един от най-разпространените витамини в природата, но в различните плодове и зеленчуци съдържанието му варира. Той много бързо се разрушава под вличние на слънчевите лъчи и топлинатан. Продължителното варене, печене, консервиране, изсушаване, замразяване, сушене, солене, мариноване, наситняване на хранителните продукти намаляват или унищожават неговото действие. Когато храната се приготвя в бакърени съдове, витамина се разрушава много по-бързо, отколкото в емайлирани или стъклени съдове. Варенето на млякото в продължение на 5 минути унищожава 20% от витамина.
Ефектът от аскорбиновата киселина е различен, в зависимост от дозата, начина на приемане и общото състояние на организма. Например при отравяния се прави венозно или мускулно инжектиране на витамин С (под формата на разтвор). Така се регулира метаболизмът, активират се обезвреждащите ферменти на черния дроб и организмът се избавя от токсините. Това се нарича терапевтична доза.
Профилактичната доза витамин С влиза в състава на всички витаминно-минерални комплекси, но съществуват и препарати, съдържащи чиста аскорбинова киселина. Трябва да отбележим, че тя влиза в състава на много лекарства за лечение на простуди, заболявания на черния дроб и бъбреците, всички форми на анемия и др. Това е още едно доказателство, че витамин С е изключително важен за организма.
