Що е то паническо разстройство?

Това е сериозно психическо заболяване, което към момента засяга 3-4% от населението в целият свят. Най-потърпевши от него са младите хора. Няма и разлика между етноси, всички са с еднаква степен на риск. Но по полов признак има разлика в процентите. Не е установено защо, но жените са много по-засегнати от това заболяване от мъжете – до около два-три пъти повече от силната половина на човечеството.
Нека да разберем какво представлява паниката, която ни атакува, което е всъщност е основата на паническото разстройство. Паниката е вълна, която ни залива внезапно, без предупреждение, изпитваме само непреодолим страх и ужас, които не са предизвикани от външни фактори. А симптомите са:
* Чувствате, че сърцето ви ще изскочи;
* Не можете да си поемете въздух, така се затруднява дишането ви;
* Сковаващ ужас;
* Почти сте готови да повърнете, главата ви е замаяна;
* Потенето се увеличава, треперите като лист, и често се разтрисате;
* Задъхването ви причинява болки в гърдите;
* Обливат ви ту топли, ту студени вълни;
* Пръстите на ръцете и краката ви изтръпват и ви пробождат “иглички”;
* Започвате да се страхувате, че всеки момент ще умрете или че полудявате;
* Ситуацията ви се струва нереална и губите контрол над тялото и ума си.
Сигурно бихте се разпознали в някой от горните симптоми, които се проявяват при надвиснала опасност. Това са напълно нормални човешки реакции, когато сме застрашени. Когато обаче говорим за паническа атака, въпросните симптоми могат да се появят без нищо да ги е предизвикало – по време на сън или пък докато си стоите в офиса. Можем да обобщим паническите атаки като:
* Внезапно биваме покосени от тях, без някакво ясно предупреждение, което означава че нямаме шанс да ги предотвратим или предвидим, а веднъж вече налице, няма как да ги спрем;
* Силата на ужаса, който изпитваме няма нищо общо с конкретната ситуация, в която се намираме;
* Всичко отшумява за няколко минути, понеже човешкият организъм не е способен да поддържа това стресово състояние по-дълго време. Но повтарящите се панически пристъпи могат да се въртят с часове.
Сами по себе си паническите атаки не носят опасност за човека, но психическото изживяване изобщо не е приятно, даже е ужасно. По-лошото в случая е, че човек губи самоконтрола си и дори си мисли, че полудява. Негативният ефект от това състояние може да се изрази в лека неадекватност в социален аспект, а понякога дори води до абсолютна неспособност човека да се впише в заобикалящият го свят.
Как навреме да различим това състояние?
По принцип само специалист би могъл да каже с абсолютна точност дали наистина говорим за паническо разстройство. Но има няколко признака, които биха ви помогнали да разберете какво ви има. Много е важно сами да можем да си разпознаваме симптомите на болестта, за да можем да помогнем самите ние на лекаря за правилно лечение,  защото не е рядко срещан случаят с обикаляне по доктори, докато накрая поставят правилната диагноза. Болшинството от хората някога са преживявали случайни панически атаки, и ако самите вие имате само една две такива, се предполага, че няма за какво да се тревожите. Защото никога няма да стигнете до паническо разстройство. Симптомът, който е ключов за това страдание е ужасът, че отново можем да изпаднем в пристъп на необоснован ужас. Ако тези атаки се повтарят, 4 и повече, и ако животът ви е изпълнен от страх, че отново могат да се повторят, то вие незабавно трябва да се замислите за професионална помощ.
Кой е основният причинител на паническото разстройство? Мозъкът? Тялото? И двете? Психолозите са категорични, че физическите и умствените причини за този вид психическо разстройство, вървят ръка за ръка. Понякога говорим и за генетична предразположеност, и за това вече има ясни доказателства, основаващи се на изследвания. Сега учените работят и върху отключващите фактори,  които провокират заболяването.  Има много голяма връзка, която е забелязана при скорошна загуба на любим човек, работа, приятел или раздяла. Вярно е, че първите атаки се появяват без предупреждение, но човек може да си изработи начин, по който да понесе всичко много по-спокойно и безболезнено, както и да реагира адекватно. Ако страдащ от паническо разстройство човек, получи сърцебиене или някой от другите симптоми, докато прави нещо нестресиращо – пие чай, плува или в момента вземайки лекарство, той веднага би могъл да реши, че наближава нова криза. И дори и това да не е така, самата мисъл би могла да предизвика атаката. Разбира се, има случаи, когато изброените по-горе фактори, в действителност предизвикват криза. Дали хората, страдащи от паническо разстройство могат да водят пълноценен живот? Разбира се, но ако се лекуват. Това разстройство на личността е напълно лечимо. При правилната терапия се съсредоточаваме върху всички налични аспекти на страданието – психически, физически и психологически. Има разнообразие от медикаменти, които биха могли, както да облекчат цялостното състояние на организма по време на криза, така и напълно да премахнат пристъпите. И след като вече е премахнато, паническото разстройство няма никаква усложнения.
А ако не се лекуваме?
Както всяко заболяване, ако не обърнем внимание навреме, то може да доведе след себе си множество усложнения. А това е заболяване като всяко друго и е нужно да се приеме. Ако се оставите на течението, с времето можете да придобиете множество фобии, защото страдащите се мъчат непременно да избегнат дадени места, ситуации, а понякога и хора. Получите ли криза, докато карате автомобила си, най-вероятно ще спрете да се качвате в кола. Докато не се появи някаква свързана с това нова фобия. Най-лошото, което може да се случи е, да спрете да излизате, защото кризите ви се случват навън – това е така наречената агорафобия. А дори и да не получите нито една от фобиите, все пак животът ви значително ще се промени и може да пострадат връзките ви с приятели, любими, кариерата ви. А и според изследванията тези хора са много по-склонни към пристрастявания и пороци. Има опасност от алкохолизъм, наркомания, самоубийство и прекъсване всичките ви връзки, може да станете и финансово зависими, защото тези хора спират да работят от страх да не им се случи нещо на работа. Разбира се нищо подобно не бива да ви се случва. Защото това психическо заболяване се лекува твърде успешно, след което може да водите нормален живот.
Колко трае терапията?
Както във всяка една психическа терапия, всичко зависи от волята и готовността ви да се лекувате. Решите ли твърдо да изхвърлите този враг от живота си, ще имате много по-голяма успеваемост. Продължителността е относителна от тази гледна точка, но може би поне една година ще ви е необходима, за да се отървете напълно и да сте отново пълноценния човек. Естествено преди всичко трябва да намерите квалифициран и надежден специалист, който да ви помогне. Разпитайте близки и познати за такъв човек, лекаря си, разровете се из интернет и медицинските сайтове, и се ориентирайте към специализиращ в тази област психотерапевт или психиатър.