Ново училище – нов стрес за малчугана

Новият ученик за класа е голямо събития, но за самият новак си е истинско предизвикателство, защото той преминава през няколко фази на адаптация. В първият момент всички деца странят от него, след което се изнамерват два или трима съученици, които да поемат функцията на въвеждащи в ритуалите на класа. И накрая се формира едно общо, колективно мнение за новопристигналият. Всичко това или го прави аутсайдер или пък перфектно вписващ се в колектива. Но това не зависи само от съучениците и дали не са го набелязали, голямо значение имат, както личностните качества на детето, неговата комуникативност, а също така и от класният ръководител и дали той би се нагърбил с проблема по адаптацията, защото това е и негово задължение да накара новият ученик да се чувства добре в новата за него обстановка.
Случва се, особено при по-големите ученици, които няколко години са учили в един колектив, трудно да се впише някой “натрапник”. На новият ученик му става особено трудно: попада в напълно непозната среда и няма идея какво може да очаква от нея. Има няколко варианта, по които може да се развие сценария: или ученикът се притеснява и се затваря в себе си, като автоматично му се лепва етикета “странник”, или прави всичко възможно да се хареса на класа, или пък може да се държи неутрално, това е доста трудно за изпълнение. Но и в трите случая задължително класният ръководител трябва да вземе отношение. Учителят трябва всячески да се опита да намери силните и слаби страни в характера на новодошлият, за да може да акцентира върху силните му качества, а за тази цел трябва да ги е разучил добре. Нужно е да се говори откровено с родителите за тази цел. Ако съществува семеен проблем, той трябва да се разкрие на класният, за да може той от своя страна да намери правилният и балансиран подход. Ако е затворено детето то е необходимо да се приобщи към класа. За целта учителят може да организира една игра, в която всички да предлагат наравно решения за някакви примерни казуси, и по този начин силните качества на новото дете да блеснат пред всички и те да го почувстват равен. Но целта е не да се приближи до лидерската позиция, а да получи подкрепата на останалите деца от класа и така да се отпусне, знаейки че винаги може да разчита на тях, да не се притеснява да се разкрие.
Няма точно определено време за адаптацията, всичко може да приключи за седмица или пък месец – изцяло зависи от психологическата нагласа. При всички случаи педагогът трябва да проведе сериозен разговор с детето и неговите родители, за да разбере отношението на цялото семейство към училището.
В голяма степен бързата и гладка адаптация зависи от родителите, затова:
1 Говорете за смяната на училището с детето си – дали би искало да отиде на новото място, какви са страховете му, какво очаква да се случи в новото училище. Трябва да отделите време да го подготвите и да му обясните като на възрастен защо се е наложило да вземете такова решение.
И не забравяйте, че насила хубост не става. В някои случаи е по-добре да се сменят няколко превозни средства до училището, в което детето се чувства комфортно, отколкото да бяга от часовете в новото. Имало ли е вашето дете определен статус в старото училище, например на лидер, и е амбициозно, то тогава могат да възникнат определени проблеми с общуването на новото място, особено, ако детето не е готова на компромиси. Дайте му съвет на първо време да общува нормално и да не претендира за лидерското място, нека опознае традициите в класа, да бъде естествено.
2 В други случаи пък, когато не е уверено в себе си и това дали го харесват достатъчно, то всячески се опитва да стане едва ли не любимец на всички в класа, и угаждайки на всеки един то губи своята индивидуалност. Необходимо е да му обясните, че няма начин да се хареса на всички.
3 Несъзнателно някои родители пораждат съмнения в собствените способности на детето си. То остава с впечатлението, че трудно ще привикне с новата ситуация. И оттам очаква само негативни емоции, а те не закъсняват. Запомнете: не бива да обсъждате пред него преподавателите и учебния процес. По-добре говорете с конкретния учител, ако не сте съгласни с нещо, отколкото да настройвате детето.
4 Една майка винаги се тревожи, но се постарайте да се успокоите и да повярвате в детето си, не може всеки път да тичате до училището, за да видите дали малкото ви съкровище се е нахранило например. Обграждането с грижи оставете за дома, а в училище ходете само, когато се налага, иначе рискувате вашето дете да стане обект на подигравки.
5 Родителският контрол си остава задължителен, независимо дали става въпрос за първокласник или пък последна година ученик в гимназията. Естествено, че на децата трябва да се предоставя свобода, и то най-вече, за да решават проблемите си, но не забравяйте че все пак те са деца. Затова бъдете плътно до детето, за да му помогнете, когато има нужда от вас.
6 Ако сте забелязали, че ученикът ви не се справя така добре, както преди, а даже понижава успеха си, споделете с учителя му, но без да претендирате, а по-скоро като проблем, който трябва да бъде разрешен със съвместни усилия.