Защо детската градина е важна за малчо?
- вторник, 24. 11. 2009, 2:06
- Деца
- 513 views
- Добавете коментар
Семейството е първото училище за малкото дете, в което майката и бащата са учителите за децата. Те въздействат върху детското развитие, върху изграждането на личността на детето, посредством своите ценностни модели, знанията, които са натрупали в живота, както и със своето поведение. Именно семейството е това, в което на практика се овладяват качества като морал, както и правилата, които регулират нашето общество. Затова от огромно значение е любовта, която всеки един родител дарява на детето си, а и емоционалната връзка, създадена между дете и родител, доколко е развита. Именно семейната атмосфера е тази, която обогатява личността, развива самосъзнанието, както и по какъв начин ще се възприеме самото дете. Оттам нататък педагогическото взаимодействие също играе роля, но без някои основи, то няма как да достигне до съзнанието на малкото дете, а те са:
- структура и съдържание на отношенията в семейството, както и настоящият статус на детето в него.
- каква е атмосферата у дома и емоционалното благополучие на децата/детето.
- особености на културата в семейството – етническа принадлежност, както и професионалната реализация на майката и бащата.
- кой тип възпитание доминира вкъщи.
- какво е нивото на знания и умения на детето, с което то постъпва в детската градина, какви са интересите му.
- общо здравословно състояние на детето.
- какви храни предпочита и кои не би яло.
Всички тези фактори налагат да се потърсят нови ефективни начини за комуникация с близките на детето /понятието семейство не се разглежда само като традиционното майка, баща, дете/.
Един от подходите е да се подпомогне семейството в нелеката задача на възпитание на децата, а това става чрез педагогическата просвета на родителите. Такъв вид постановка автоматично налага отношение между педагози и родители като отношенията между знаещи и можещи личности, от една страна, и хора, които нямат нужните компетенции и са безпомощни от друга страна. В случая се подразбира пасивната роля, която се отрежда на близките на малкото дете, пред тази на учителите в детското заведение. За да се увенчае всичко с успех, родителите също трябва да са запознати с живота в детската градина, и всичко да се върши с партньорство и сътрудничество между двете страни.
Това значи да се направи всичко възможно да се привлече и признае помощта на семейството като те станат непосредствени помощници и участници в ежедневието, което тече в детската градина. И в това число не влизат официалните дни за посещения или пък тържествата. Разбира се последните имат голямо значение за развитието на детето, но ефектът от тях мо
же да бъде многократно засилен, ако родителите на детето не са само пасивни зрители, а получат статута на помощници на учителя, т.е. не само да получават информация за детето, а и да дават насреща също информация, дават идеи за възпитанието, споделят знанията си и т.н. Няма по-добър начин за оказване на нужната подкрепа на детето и близките му, от разбирането на неповторимата среда в семейството и никога не спиращото сътрудничество с него.
Какви може да са ползите от навлизането в социална среда?
За детето:
- Адаптацията е по-лесна и безболезнена при преход от домашна обстановка към условията, които се предлагат в детската градина;
- Чувството за сигурност и емоционален комфорт е по-силно;
- Детето получава стимул за активност и индивидуална изява;
- Намалява се дефицитът от общуването с работещите родители;
- Мъжкото присъствие е по-голямо в детската градина /татковците/;
- Детето получава по-голям социален опит.
За родителите:
- Получават възможността по-добре да разберат детето си, като ги сравняват с другите деца;
- Научават нови способи за общуване с децата си в разнообразни дейности;
- Има вероятност да нарасне доверието на родителите към педагога;
- Запознават се с ежедневните занимания в градината, както и става опознаване на педагогическия процес;
- Може да повишат педагогическата си компетентност и да я пренесат у дома;
- Обновяват се закостенелите стереотипи за домашното възпитание;
- Обмяната на информация става по-голяма, не само с педагога, но и помежду си;
- Получават по-голямо самочувствие като важни възпитатели за своето дете;
- И не на последно място, родителската общност бива укрепена като важна институция.
