Прекаленото треперене над детето

Има ли вероятност в някои случаи любовта, грижите и ласките да са вредни за децата? Да, голяма! Когато тези грижи са в повече, те могат да навредят на характера на детето, да го развият в опасна посока. А и не е полезно и за нервната система на майката.
Майката квачка тук няма да използваме като термин, а като нарицателно, за да дадем точно описание на този тип майки, а понякога и бащи. Ето няколко примера за такъв сорт родители:
Добрите майка и баща дават съвети на детето си как да се справи с проблем, изникнал пред него. Докато майка квачка ще му показва всеки път как да нарави въпросното нещо, въпреки че детето трябва само да го свърши.
Добрата майка ще наложи норми на поведение, които трябва да се спазват, докато майката квачка ще направи забележка всеки път, когато те се нарушат.
Добрата майка е нормално загрижена за детето си как се справя със занятията в училище, помага му когато то не се справя добре. А мислите на майката квачка са постоянно фокусирани върху това, говори с учителите и драматизира проблема, като нещо голямо вместо просто да приеме ситуацията като нормална.
Добрата майка оставя детето си винаги да играе с другите деца на площадката. Мама квачка от своя страна следи всяко едно негово действие, кара му се да внимава, да не падне, да тича по бавно, да не се катери.
С две думи майката квачка преувеличава ситуациите, в които изпада детето й. Животът й е изпълнен с мисълта, че детето или децата й имат непрестанна нужда от нея и ако тя не е до тях, то те ще са неспособни да се справят с какво и да е. Този страх изпълва ежедневието на много родители. И без да искат понякога се превръщат в маниакално загрижени за детето си, страхувайки се постоянно за него, следящи всяко негово действие. Те обаче не осъзнават колко много могат да навредят на детето си в бъдеще. То няма да може да развие самостоятелност и дори може да е много плахо в разрешаването на проблемите си, както и за най-елементарни дейности.
Чувството на стрес му се всява още преди да е започнало да разпознава опасностите.
Според изследователи от Щатите засилването на тази негативна черта се дължи най-вече на влиянието, което ни оказват в днешно време медиите и киното. Причината се крие в това, че почти всеки ден, в почти всяка новинарска емисия или пък на страниците на ежедневниците се отразяват само лошите неща, които се случват. И много хора подсъзнателно започват да изпитват страх, че може и на тях да се случи същото.
Колкото и недостатъци да има нашата родина, то тя далеч не се нарежда сред най-опасните страни в света. Разбира се, че трябва да пазим децата си и да ги научим да се пазят, когато няма да сме до тях, обаче свръхгрижите често са вредни и безполезни, най-вече защото понякога водят точно до обратния резултат на този, който сме искали да постигнем.
Свръхгрижовните майки вредят и на себе си и останалите членове на семейството. Защото:
- с течение на времето стават по-нервни и напрегнати отколкото са били някога;
- след като детето порасне ги връхлита чувството на самота;
- периода, в който детето вече е решило да вземе живота си в ръце за тях е много тежък;
- много повече изживяват провалите и трудните моменти на детето, отколкото то самото.
Затова е необходимо всеки родител да се стреми да намира границата между грижите и любовта, които са здравословни в момента, в който методите, използвани за възпитание станат вредни.
Изобщо не е трудно да се постигне, но е жизненоважно за детето ви. Спомнете си вие какво искахте от родителите си?
В какво се изразява опасността от свръхгрижите?
Може да не проличава веднага, но напред в годините последиците от такова възпитание ще проличат болезнено и те далеч няма да са положителни да младия вече човек, в който ще се е превърнало детето ви.
• Никога не тръгва сам да разрешава проблемите си, живее с мисълта, че друг има това задължение. Не може да се грижи сам за себе си.
• Егоизма се налага над останалите чувства, а също така не зачита останалите. Смята, че светът се върти около него и няма как да се досети за чувствата и нуждите на околните.
• Не може да свърши нищо сам, изпитва нужда от съвети и наставления.
• Никога за нищо не е виновен, дори за несполуките в собствения си живот.
• И като цяло такива хора никога не стават емоционално зрели и стабилни хора.