Най-силно мъжът се възбужда от естествената миризма на жената

Отричан като комунистически празник, осми март всъщност е световен ден на жената, който води началото си още от Древна Гърция.

Като цяло обаче празника води началото си от онези времена, преди повече от 90 години, когато жените са започнали битките си срещу мъжете, за изравняване на правата. За да стигне до днес, когато го отбелязваме като най-светлият женски празник, когато любимият засвидетелства своята обич, познатите мъже – уважението си, а детето с благоволение изрича: “Благодаря ти, мамо!”

Ето няколко пожелания за празника, които подбрахме за вас:

- Винаги пази силата в себе си, която ще ти помогне да продължиш напред и нагоре!

- Не пренебрегвай силата на Жената – отглеждай я, използвай я, уважавай я!

- Бъди горда и уверена от факта, че си жена, следвай смело мечтите си, покорявай с красотата на богиня.

- Не забравяй, че си стихия! И светът се нуждае от твоя огън и усмивката ти на Жена!

Нека се върнем малко назад в историята. За да стигне до това си празнуване днес, международния ден на жената слага началото си през далечната 1857 година в Ню Йорк, когато германката Клара Цеткин на международната конференция на жените социалисти, обявява един от първите протестни митинги на работничките в текстилните фабрики. Техните искания са били за подобряване на условията на труд, равно заплащане с това на мъжете и намаляване на работното време. Началото на съвременния празник на жената слага чувството за солидарност, сила и сплотеност на жените. Освен това началото се слага и от международните движения на жените за равни права  с мъжете и борбата против войната и насилието.

Силата на жената безспорно е голяма, защото още от древността жените са водили прикрити войни срещу мъжкото съсловие, и което е по-важно – са ги печелили.  Още в Древна Гърция Лизистрата обявява сексуална стачка на мъжете, за да сложат край на войната. По време на Великата Френска революция, жените излизат на улиците с лозунги като “свобода, равенство, братство”.

Американската социалистическа партия обявява 28 февруари за Национален празник на жената от 1909 година. До 1913 година, американските жени отбелязват своя празник именно на тази дата. На Втората международна конференция в Копенхаген през 1910 година е взето решението за учредяването на “Ден на жената”, който да бива отбелязван всяка година по едно и също време. В резултат на това решение, през 1911 година, за първи път Денят на жената се чества в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, като над един милион мъже и жени излизат на шествия.

За единната дата от осми март, слага 1914 година. В началото на века, празникът се свързва с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие. През 1977 година, Общото събрание на ООН взема важното решение, Осми март да се чества като Международен ден за правата на жените и мир.

Честит празник, мили дами, бъдете все така нежни и силни едновременно!

Русенската “Асоциация Дислексия-България” инициира толерантността към децата с дислексия в българските училища. Представителите на тази асоциация Даниела Бонева и Елена Михова са присъствали на среща, проведена в Лондон, заедно с партньорите си от Британската асоциация по Дислексия, Изследователския институт по психология на Унгарската академия на науките, Румънското общество за учене през целия живот и Центъра за образование и квалификация “Вилла Монтеска”, Италия.

Бил е обсъден проект, чието предназначение е за обучението на учители и ученици, който ще се допитва до опита на британските училища. В островната държава над 400 училища вече са включени в система за преподаване на дислектици. Различния начин, по който се обучават те, ги приобщава към останалите ученици и те не се чувстват като отделени звена. Проекта има за цел да мотивира директорите на училища да приемат тази програма в своите училища, ето защо всяко едно такова учебно заведение получава знак за качество.

За съжаление от преките контакти на наши учители, двете представителки на българската организация по Дисклесия са се убедили, че педагозите ни изпитват сериозни затруднения с болните от дисклексия и не притежават необходимата методологическа система, за да се справят с проблема. С подкрепата на Британската асоциация, тази в Русе подготвя проекта “Dyslexia VETO”. Чрез този проект, ще обединят усилия и познания специалисти и учени, в областта на дислексията и ще разработят интернет сайт с тестове, който ще е достъпен за всеки.  Съвместната работа с училища от цялата страна ще бъде в период от две години. В Русе, където е седалището на организацията, три профилирани гимназии ще са първите, получили методическа помощ и ще получат и първия знак за страната “Училище, толерантно към децата с дислексия’.

Днес народът ни празнува един от най-големите си национални празници – освобождението на османско иго. Пет века нашия народ е бил тъпкан и пет века са умирали велики мъже и жени, за да направят възможно днес ние, техните деца, да се наречем свободни българи. Умрелите за свободата нямат чет, затова е редно поне за минута днес да се замислим за тях и да помълчим, отдавайки почит на паметта им, спомняйки се великите им дела.

След 5 века на унижения България най-после подписва Сан Стефанския мирен договор на трети март 1878 година и се освобождава от веригите на османското иго.

За първи път датата трети март се чества като национален празник на 19 февруари 1880 година /3 март по нов стил/, като тогава е известен като “Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор”. Като Ден на освобождението на България се празнува от 1888 година. Под това име е записана в законите на Княжество България от 1900 година, както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 година, който е сила до октомври 1951 година, когато Кодекса на труда го отменя.

По нов стил за пръв път се чества на 3 март 1917 година. На 5 март 1990 година на първото заседание на 15-та сесия на 9-то Народно събрание е обявен за национален празник.

Самият Санстефански договор се подписва на 19 февруари 1878 година между Русия и Османската империя в градчето Сан Стефано, което днес се нарича Йешилкьой и е предградие на Истанбул. С подписите на Русия и Османската империя се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година. Договорът бива прелиминарен, което означава, че е подготвен предварително и подлежи само на одобрение от останалите Велики сили. Той съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според договора, освободената България е автономно, трибутарно, т.е. плащащо данък васално княжество, което има народно правителство и войска. Тогава площта му е над 170 000 кв.км.

Територията на новата държава се простира от Северна България, но без Северна Добруджа, която навлиза в територията на Румъния, цялата Тракия, но без Одринско и Гюмюрджинско, както и Македония, но без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Обозначените по този начин граници на българската държава обхващат територии, които са близки до определените на Цариградската конференция от 1876 година.

Според клаузите в договора начело на страната трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта, а също така одобрен от Великите сили. Санстефанският договор узаконява редица промени в територията на страната и региона. Румъния, Сърбия и Черна Гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, а отстъпва Южна Бесарабия на Русия срещу нея. Сърбия получава Нишка област.

Договорени са и редица други аспекти, но най-важното е, че в накрая все пак се увенчава с успех многовековната борба на българския народ срещу поробителите и нашата държава се възстановява в някаква степен.



Екологични организации организираха протест срещу предстоящото гласуване за отпадане на забраната за отглеждане на генно-модифицирани организми у нас. Организациите предложиха всеки един от нас да направи снимка, колаж или да нарисуваме картина, за да покажем на Европейския парламент колко е красива родината ни и без ГМО. Първият етап от протеста премина под надслова “Картички за зелена България до министър-председателя на Република България”. Неговият финал беше на 10 Февруари, когато представители на еко-движението предаде на Бойко Борисов над 2 000 картички, които бяха нарисувани и надписани от деца и родители, от всички краища на страната.

Вторият етап трябва да се състои днес, на Националния ни празник, когато министър-председателя на Европейския парламент Йежи Бузек ще посети България. Идеята е картички и рисунки да бъдат връчени и него, като надеждата е, Европа да оцени красотата на държавата ни и да ни помогне в борбата за запазването й естествена и чиста.

Картичките, казват организаторите, трябва да показват изгледи от България, заснети или ръчно нарисувани, заедно с послание, което да носи позитивност, надежда и вяра в бъдещето.

Срокът за получаване беше до 28 февруари тази година, а днес представители на “Българска фондация Биоразнообразие” и на “Зелени Балкани”.

„Нашата страна и земята й отговарят на 70% от територията й на изискванията за производство на екологично чиста земеделска продукция. Най-печелившите ни отрасли са екотуризмът и екоземеделието.”, казват организаторите на кампанията, които заедно със съмишлениците си настояват за чиста и освободена от производство на ГМО земя. Освен това на всеки български продукт да има етикет “Без ГМО”.

През последните седмици се говори надълго и нашироко за приетите на първо четене промени срещу генномодифицираните организми или ГМО. Хората дори излязоха на протест в края на миналия месец, заявявайки своята гражданска позиция, че не желаят да ядат ябълки с кръстоска от риба например. Управляващите отложиха второто четене на нормативния акт за началото на този месец, тъй като получиха силен натиск от фермери, граждански и еко-организации. От досега действащия закон за ГМО отпадат текстовете, които забраняваха освобождаването в околната среда и пускането на пазара такива продукти като генно-модифициран тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.

Това бе прието на първо четене за закона за ГМО с 89 гласа “за” и 36 гласа “против”.

Излезе изявление от парламентарната комисия по екология, което гласи, че отлагането на приемането на закона се прави, защото споровете, които са възникнали са прекалено бурни, което налага по-щателно обсъждане на промените. Междувременно от СДС и БСП поискаха предложението на екоминистерството за ГМО да бъде оттеглено. Синята партия заяви, че забраните трябва да останат да действат и занапред, като ГМО трябва да си останат в лабораториите. Има и предложения за отглеждането на генно-модифицирани култури, което да се счита за нарушение, и при едно такова отглеждане, ако собственика на насажденията “замърси” и съседни насаждения, да заплати глоба от порядъка на 50 000 до 100 000 лева на пострадалата страна, която в случая ще бъде тази с конвенционално производство. Фирмите пък направили същото нарушение да плащат глоби от 500 000 до 1 000 000 лева. От

Към този момент санкциите за отглеждане на ГМО и замърсяване на съседни насаждения са до 500 000 лева, но не се спазват. Освен това от синята партия настояват етикетите на продуктите да указват, ако продукта съдържа ГМО и това да пише с по-големи от досегашните букви.

От БСП със становище излезе Атанас Костадинов, който беше заместник-министър на околната среда, заявявайки че целият законопроект трябва да бъде спрян, защото не съществуват изисквания страната ни да премахне забраните за ГМО. Пред журналисти еко-министерството се основа на стартирала пред април  миналата година наказателна процедура срещу страната ни за несъответствие на закона ни със съответната евродиректива.  Кос­тадинов пък изтъкна, че няма нищо общо между процедурата и предложението за отпадане на забраните.

Пред медиите Костадин Язов от ГЕРБ, при това доста некомпетентно и несигурно, сподели, че при второ четене на закона за превантивните забрани за ГМ тютюн, лози и овощни дървета ще останат.  И в същото време от министерството на околната среда, в лицето на зам.-министърът Евдокия Манева, заявиха, че министерството няма да оттегли поправката за отпадането на забраните.

Няма да допуснем на територията на страната ни да се отглеждат генномодифицирани организми, това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 2 февруари. “Тъй като от Европейската комисия в началото на годината са приели всичко да е под формата на закон, ще трябва да се направи задължително това гласуване, ето защо не бива да се спекулира с ГМО, аз, както и правителството сме против това, но заради промените, които направи ЕС в началото на 2010 година ще трябва да минем и през второто четене на закона”, обясни министър-председателят.

Началото било на първият ден от март месец, лето 681. Легендата разказва, че хан Аспарух вече бил стигнал на десния бряг на река Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба се намирали на левия бряг, където го чакали и търсели брод за България. Завързали края на кълбо от бяла вълна за крака на сокол, който да им покажел брода, по който да минат, но точно тогава хазарска стрела пронизала Баян. Целия конец, който трябвало да покаже на Аспарух, че брат и сестра му идват при него се обагрил в алено. Щом ханът поучил вестта, той накъсал конци от бяло-червената нишка, завързвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва никога да не се прекъсва. Да сме здрави, весели, щастливи, да сме БЪЛГАРИ!”

Това е легендата, според която възникнал този отколешен обичай, познат само по нашите земи. В класическия си вариант мартениците, с които се кичим от първи март до края на месеца, представлява бял и червен конец, усукани, които са най-често вълнени. Цветовете са със строго определен смисъл: червен – кръв, живот, а белия – чистота, щастие. В някои области на страната се правят разноцветни мартеници. Например в Родопско, а в Софийско и Мелнишко традиционните цветове са син и червен. Конецът задължително трябва да е усукан и то наляво. Традиционната мартеничка, която днес рядко можем да видим, има и други елементи – парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др. Традицията повелява на първия ден от месец март най-възрастната жена от домакинството да връзва на ръцете, вратлетата и пръстите на децата пресуканите бял и червен конец за здраве и против уроки. В стари дни мартениците са се връзвали по плитките на момите, на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергените и на младите мъже. С мартеници са се окичвали и домашните животни, както и плодните дървета, тъй като се е вярвало, че носи плодовитост. Този обичай се е запазил и до днес, когато мартениците, които сме носили се закачат на първото плодно дръвче, което ни се изпречи, след като сме видели щъркел или лястовица. С мартеници са се окичали също така сватбеното знаме и сватбените китки, с мартеница се е украсявало и котлето, в което се е доило първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват и първите билки, събрани на Еньовден.

И до днес хората спазват свидният народен обичай, който ни определя като българи, а именно окачването на мартеничка. С това ние също си и честитим настъпването на пролетта.

Мартеничка се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се маха и се слага под камък, под който след девет дни по нея се гадае за плодородието на предстоящата година. Ако там има мравки, то годината ще е богата с овце; ако пък има по-големи буболечки, то ще има приплод на едър рогат добитък, ако има червеи пък ще има много коне тази година.

Също така по намереното под камъка момите гадаели ще се омъжат ли тази година и какъв ще е женихът им, ето защо в някои части на страната мартеничката се нарича гадалушка.

Йога транс денс с Oгъня, Теди, Рай Дас и гости музиканти
27 ФЕВРУАРИ, СЪБОТА от 19:30 часа в студио Йога Мандала

Нощта на Пурнамаси (на санскрит пълнолуние) е периода от месеца, в който женската енергия е в своя пик.
Само тогава можем да стигнем до едно по-дълбоко ниво на съществуване.
Свободно съществуване.
Чрез танц без норми ще се преродим в лунни деца, отпиващи от всеки дъх.
Каним ви да се слеете със себе си в едно благотворително събитие на 27 февруари.
Нека помогнем на децата сираци да се докоснат до вълшебството на йогата, което ще ги научи да бъдат по-силни.

www.yogamandala.net

София, ул. „Княз Борис I“ № 177
(на ъгъла с бул. Сливница)

Първата седмица от великденските пости се нарича Тодорова неделя. Народът ни празнува Тодоровден в събота, който е голям общоселски празник в годината, централен образ на който са конете. Затова и Тодоровден се нарича още и Конски Великден.
„Ще дойде Тодоровден, видя щем чии коне гледани са най-добре.” Така казват по селата и на този ден си мерят силите най-силните и издръжливи коне. Безспорно заедно с тях се състезават и стопаните им. В ранни зори на Тодоровия ден, мъжете украсяват и сресват гривите на своите коне. Украсата е с мъниста, които се поставят в гривата и опашката на животните. После ги извеждат край селото. На някоя просторна поляна там са отбелязани с нишани “трасета”, предназначени за конното надбягване. Цялото село е излязло да гледа надпреварата. Селяните пък подготвят подарък за най-бързия кон – торба с най-хубавия зоб. Девойките пък са изплели венци от върбови клонки за победителя и неговия стопанин. След приключване на състезанието, конниците обикалят цялото село и стопаните трябва да ги почерпят вино. Разбира се на чело на конното шествие върви победителя. Именно в неговия двор е празничният събор и приемане на поздравите на всичките си съселяни, които ще минат да го поздравят. Той пък от своя страна трябва да ги покани на трапезата си.
Тези състезания се организират в чест на Свети Тодор, който е един от тримата най-почитани светци-конници от нашия народ. Според поверието, точно на този ден, Свети Тодор съблича деветте си кожуха, яхва бял кон и отива при Бога, за да измоли лято. Пристигайки, светецът слиза от коня и забожда копието си до него на земята. Така без копие и кон, светецът влиза в небесните покои, за да измоли лятото за света от Бога. И още докато изрича молбата си, на мястото, на което е забодено копието, се издига пара и земята се стопля.
В древните, езически вярвания, конят се разглежда като символ на небесното начало и на слънцето. Свети Тодор и неговият кон се явяват като посредници между долния и небесния свят. Поверието гласи, че по време на Тодоровата неделя, страховит конник-вампир броди из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Ето защо през тази седмица никой не излиза навън нощно време. Дните пък от тази седмица са смятани за злощастни. Докато мъжете се състезават с конете си, жените замесват и изпичат специални обредни хлябове, под формата на кон или подкова. После се носят в църквата да се осветят. След освещаването жените си даряват късове от тези хлябове една на друга. Парчета от тези обредни погачи се слагат и в храната на конете, за да бъдат здрави. А идеята за родовитост, която се спазва по време на празника го прави още по-почитан от младите булки, които са венчани през зимата. Рано сутрин отиват със свекървите си на църква, а връщайки се у дома ги очаква специален обреден кравай. Съществуват и други женски обреди, които се спазват този ден – ако например на него ден една жена си измие косата, то тя ще бъде лъскава и здрава като конска грива и опашка.
Имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
Трапезата е отрупана с пита с мая, леща, чорба от гъби.

„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“
На тази дата българският народ чества гибелта на най-големият борец за свобода – Васил Левски. Това е само едно от многото му прозвища. Истинското му име е Васил Иванов Кунчев, роден в град Карлово на 18 юли 1837 година.
По времето на своето житие, изцяло посветено на борбата за свободата на родината, той получава множество прозвища – Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий и много други. Негови са думите “За чиста и свята република”, които до скоро се намираха в учебниците по история.
През 1861 година под влиянието на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото, което носи от 1858 година, ръкоположен като дякон Игнатий, и се отдава на революционното дело с цялата страст, на които са способни само младите и смелите хора.
През 1862 година получава прозвището, под което го знае цял български народ – Левски. Според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения.
По късно след разтурянето на четата на Раковски и отказването му тотално от монашеския сан, той става учител в с. Войнягово, Карловско до 1866 година. Тази му служба му помага да проведе силна революционна пропаганда сред народа, и организира патриотични дружини за бъдещо въстание.
На 11 декември 1868 година започва първата си агитационна обиколка на страната продължила до март 1869 година. През същата година участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застават начело на революционно-демократично крило.
На 26 декември 1872 година бива заловен от турската полиция, близо до Къкринското ханче, което се намира източно от Ловеч. Бива осъден на смърт, чрез обесване.
На 18 февруари /6 февруари по стар стил/ 1873 година,  присъдата е изпълнена в околностите на столицата. Днес, мястото на неговата кончина се намира в центъра на София, където е отбелязано с негов паметник.
През 2007 година е избран за най-великия българин на всички времен