Легенда за Баба Марта

Оценете статията

Народът ни е вярвал, че  пролетта настъпва с идването на баба Марта. Нейният двойствен образ представя преди всичко Женското начало – ту благо, весело, утвърждаващо и отрицателно. Женското начало има две измерения – пораждащото живота начало, но освен това и рушащото, стихийно начало, което може да е присъщо само на женския образ. Март месец не случайно е единствения женски месец в годината, това е месецът на зачатието на новия живот чрез пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Знакът на това начало е мартеницата, която също е и символ на пробуждането и култа към слънцето.

Някога живяла Марта със своите двамина братя високо в планината. И двамата й братя носели едно име – Сечко, но единия наричали Малък Сечко, а другия – Голям Сечко. От високата планина, където живеели дочували и виждали всичко що ставало по широката земя. Усмихната и блага била Марта, галела гадинки, стопляла тревички. Простора блестял висок и усмихнат от благостта й, слънцето било цяло злато, весело се гонели птичките.

Веднъж млада, пъргава невеста подкарала овцете си към планината, че вече слънцето топло препичало, птичките се обаждали, та да попасе свежа тревица стоката.

Свекър й мъдър човек, преживял много години и бури я предупредил да не бърза да извежда овцете, че малък Сечко скоро си бил заминал. По слънцето познавал, че времето е лъжовно. Но снахата не го послушала, казала, че Марта е жена и не може да стори зло на друга жена.

Чула тези думи Марта и се ядосала. Нищо че е жена и тя като братята си може да покори слънцето и да го накара да се скрие или покаже след мразовит ден, и тя може да сее хули и бури.

Не се минало много след като непокорната невеста изкарала стадото си и тъмни облаци надвиснали над планината. Студени ветрове зашибали безмилостно напъпилите дръвчета, леден сняг се посипал, захванала люта зима. Земята се сковала под наново падналите ледове, птиците се изпокрили, секнал ромонът на ручея.

Младата овчарка, предизвикала гнева на Марта, така и не се завърнала, останала вкаменена горе в планината заедно с овчиците си.

Така се появил и останал и до ден-днешен обичаят да се правят и раздават мартеници, за да е радостна баба Марта и да носи само добрини на хората.

Щом нежния полъх на южняка се усетел, българската жена изваждала от раклата бяла и червена прежда и я усуквала. Хората казвали, че слънцето се е преобърнало и в утрото на първи март всяка къща осъмвала празнично накичена.

Когато се връзват мартеничките се казвало: “Да има здраве по хората и добитъка, да раждат овошките. Слънцето да не взима от красотата на момите, да бягат змии и гущери от хората и да има сполука”.

На мартениците предците ни преписвали и сила да пропъждат бури и да откриват път на слънцето, което да събуди всичко живо.

Клюки.вс препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар