„Детето ми е абсолютен егоист“

Един от най-трудните за решаване проблеми при отглеждането и възпитанието на децата е техният „егоизъм”. Трудността му идва предимно от обстоятелството, че децата напълно естествено, сякаш им е предварително „зададено”, проявяват тази негативна според общоприетото мнение черта. Те не си дават играчките, не се съобразяват с другите да пазят тишина, искат непрекъснато нещо и т.н. Често това води до конфузни ситуации пред други хора, както и до „побеснели родители”. Не е рядкост случаят, в който околните си мислят, че детето въобще не е възпитано, и се настройват негативно спрямо него или родителите му. Това се усеща от последните и автоматично се проявява в „затягане” на възпитателните мерки и даже изпадане в крайности, за които после съжаляват.

Всички тези неща обаче не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Според изследвалите проблема за детския егоизъм става въпрос за напълно естествен процес в психиката на малките приятелчета. Още бебетата се занимават само с набавяне на нужните условия за развитие, както и с алармиране при отклонение от „нормите”, т.е. бебето само се храни и плаче, когато например е гладно или когато му е студено. С напредване на физическото и интелектуалното развитие децата вече могат да комуникират, което означава, че могат да играят с други деца или възрастни. Тогава обаче нищо не се е променило – все още собствените нужди и постигането на целите е „по подразбиране” на режим „аз, мен, за мен, на мен и т.н.”. Ето защо е нормално да не си дават играчките на всяко срещнато дете, което им ги поиска.

Докато порастват виждаме как коренно се променят. Особено ако търпеливо им е било обяснявано, че е добре да дават играчките си, че е добре да пазят тишина в някои моменти, че трябва да не удрят дори по невнимание другите деца и т.н. Най-голяма сила имат онези обяснения от родителите, които съдържат причина. Според най-новите изследвания на психолозите добавянето на „защото” зад твърдението прави изказването по-разбираемо и с по-добри шансове за убеждаване. Това важи с еднаква сила за децата и за възрастните. Можете да използвате този новооткрит трик за какво ли не, да се надяваме за добро.

Необходимо е да се уточни нещо важно – възпитаването на децата в абсолютен алтруизъм е колкото непосилно, толкова е ненужно за никого. Важно е децата да се научат да общуват с другите добронамерено, защото „Добра дума железни врати отваря”, а всички искаме децата ни да не се блъскат в железни врати през целия си живот. И понеже знаем, че детската възраст е ключ към формирането на бъдещия характер и личност, взимаме че се улисваме и самозабравяме в насилването на децата да мислят първо за другите. По-важно е да се намери „златната среда”, където собствените нужди са важни, но се съобразяват в нормални граници с тези на другите. Това е и един от основните принципи за постигане на свободата на индивида в обществото. Ако едни само вземат, а други само дават, това не е справедливо и води до извращения у първите и робство на другите. Ето защо най-доброто за децата е да обмислят постъпките си без да забравят собствените си нужди, но и без да навлизат в личната свобода на другите.