Вижте как ежедневно тормозим децата си!

Ежедневно тормозим децата, без дори да се усещаме. Тормозим ги психически, емоционално, душевно… И всичко това правим в опита си да бъдем перфектни родители и да полагаме грижи за нашите малки съкровища. Всяка майка, всеки татко упражнява този тормоз на детето си несъзнателно. Всъщност това е неизбежно, но поне се опитвайте понякога да избегнете подобно ваше поведение. Прочетете долните редове и се сещайте за тях всеки път, когато размахвате пръст пред детето.

Дребните неща

Замисляли ли сте се как се чувства пеленачето, което постоянно е мачкано, стригано, обличано и преобувано. Все някой го лигави, бърка му в ушите с клечки, повива го, когато му е топло, дава му гадни лекарства… За нас, родителите, това са обичайни неща, но за едно бебе на годинка-две това си е посегателство над личността. Наистина стресът е огромен!

Тормоз под формата на хранене… насила

Детето пак не иска да яде! Слабо е хилаво, ще залинее… Правите какви ли не маймунджилъци, за да склони да изяде поне половината. Накрая се чувствате безсилни и повишавате тон. Всъщност обаче никой родител не се замисля колко неприятно би било някой да те насилва да ядеш, когато не искаш. Тикат ти храна насила в устата и те се тъпчеш до припадък. Ще кажете „Ами какво да правя, като не иска да яде”. Оставете го! Поне веднъж оставете пеленачето само да каже „Гладен съм”. Освен това, има хиляди начини да прилъжем детето да яде, без да повишаваме тон.

„Ти чуваш ли, като ти говоря, бе, защо не ме слушаш? Докога ще повтарям?”

Всяка майка е използвала тези думи, когато детето не слуша – особено в предучилищна възраст, а и след това. Всъщност родителите не осъзнават как нараняват децата си с подобни реплики. А изречени пред още куп другарчета, това си е направо унизително за малчугана. Първо, тези реплики не помагат. Второ, не помагат, защото сте ги повтаряли милион пъти и пак няма ефект. Има редица други начини да комуникирате с детето си, когато не ви слуша. Особено в интернет по този въпрос литературата е много.

„Докато си под моя покрив…”

Ужасна реплика! Ето че стигнахме и до тийнейджърската възраст, когато родителя се специализира в забраните. Вечерен час, без дискотеки, строг контрол и прочие наложителни мерки за възпитанието на тийнейджъра. Това е най-трудната възраст именно защото в един момент родителят започва да се чувства безсилен. „Докато си под моя покрив” обаче, освен че не помага, може да влоши положението. Забравете за тази реплика! Тя е също толкова деградивна, колкото и „Аз съм те родила, а ти как се отблагодаряваш”. Нищо добро няма да излезе от това.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *