Отдаваме почит към делата и паметта на българските будители

Днес е първи ноември. На този ден българският народ от няколко години чества Денят на българските будители. Онези мъже и жени, които образно казано “са събудили” българското съзнание след петвековното османско владичество. След официалното обявяване на България за свободна и независима страна, много улици и градове започват да носят имената на революционери и дейци на българското възраждане. По този повод, през 1922 година, Стоян Омарчевски, който тогава е министър на народното просвещение на България, внася в Министерският съвет предложение за определяне на 1 ноември като официален Ден на народните будители. За първи път празника е честван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 година, когато е внесено предложението за празника, та до 1945 година, той е общонационален празник, на който се празнува с чествания и отдаване на почит.

С идването на комунизма у нас, от 1945 година, много време празникът е бил отменен от българският календар. Едва през 1992 година, с новото допълнение към Закона за допълнение на Кодекса на труда, което е било прието от 36 Народно събрание, великият българския празник е реабилитиран. Официално Първи ноември е обявен за Ден на народните будители, което означава, че е и неприсъствен ден за всички учебни заведения в на територията на страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.