Хайде да ядем с ръце!

Какво точно значи „да си оближеш пръстите“? Две неща: онова, което сме хапнали, е било много вкусно. И второ – направили сме това /почти сигурно!/ без вилица и нож, а по най-първичен начин. С ръце.

Да научиш едно малко дете да хваща храна с ръчичка и да я слага в уста не е бог знае колко трудна задача. По-трудно май е да отучиш един възрастен човек да прави същото – особено в случаите, когато се налага да бъде гост на изискана вечеря. Но да се върнем към бебешкия етап. Детето посяга да вземе нещо /не задължително храна/ и инстинктивно го поднася към устата. Смешно и понякога опасно – но това е един от първите допири на растящия човек до външния свят. Възможно е този допир да бъде и „образователен“, и безопасен – ако на достъпно място в подходяща купичка малчуганът получи няколко парченца варен и овкусен зеленчук /картоф, морков/, кашкавал или сирене, хлебно топче с приятна добавка, коричка, бисквитка, парченце мек плод.Следващият етап е лъжицата, но това просто е друга тема.

Няма възрастен, който да не посяга към чинията чисто по бебешки. Има всъщност храни, които трудно се консумират с прибори. Е, парчето пица може и да бъде „приковано“ и нарязано, но не е ли по-вкусно, ако си отхапваш. Ами как бихте процедирали с хапките суши, ако не умеете да въртите сръчно клечките. Важно е да го направите изискано – само с палеца и показалеца, и наведнъж.

Що се отнася до обноските – да не изпадаме в крайности. Важен е протоколът, хубаво е да знаеш правилата, но ако си крал и вечеряш печена яребица – какво ти пречи да я разчупиш с ръце и да метнеш оглозганото кокалче под масата, където дреме любимото ти куче? Уви – повечето от нас са крале само вкъщи, когато никой не ги вижда.