Какво е да си „глупав“?

Има моменти, в които да си глупав е привилегия. Понякога и комплимент, особено ако сам си го направиш, или имаш достатъчно доблест да си го признаеш. Когато си голям, да си глупав е извинение за някое недоразумение, което си допуснал. Но, ако си на пет години, и учителката в детската градина ти каже, че си глупав, е гадно. Колкото за малкия човек, получил в повечето случаи несправедливо подобен етикет, толкова и за големия човек, допуснал глупавата грешка да нарече едно дете „глупаво“.

Как да обясним на детето какво означава да си „глупав“? Трудно. Глупавите хора допускат една грешка няколко пъти. Глупавите хора не мислят като говорят. И най-често глупави са възрастните, които без проблем превръщат една грешка в рецидив, а от там и в глупост. Няма вариант, в който детето да е глупаво. Дори и да е вече ученик.

От друга страна тази дума се употребява често от хлапетата. И не случайно – чу ли са я точно от големите, които я употребяват с повод и без повод. Как да отговорим на детето, когато ни попита какво е „глупав“?

Най-лесния отговор е, че „глупав“ е дума, която се употребява когато няма какво друго да кажеш. Не е правилно да слагате всяка дума в категорията „грозна, лоша и обидна“. Има случаи, в които глупав си е констатация, и в това няма нищо лошо. Обяснете на хлапето, че е лошо да си глупав, но по-лошо от това е да си мързелив, защото ако си достатъчно трудолюбив и упорит, можеш да поправиш глупостите, които си свършил в един или друг момент, но ако си мързелив това няма как да се се случи. Умните хора не използват епитети като „глупав“, още повече, ако е употребен по адрес на дете.