Почитаме паметта на Св. Атанасий

Днес православната църква почита паметта на Св. Атанасий (Афанасий) Великий, еп. Александрийский и Кирил Александрийски.
Светецът е роден през 295 г. Още на 23 години бива ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. След пет години, дори придобива епископски сан. Става епископ на град Александрия и се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Смъртта му настъпва на 2 май 373 г. Ето защо и църквата установява двукратно честването на смъртта му:  в деня на реалната му смърт – 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.
В народните български вярвания обаче, св. Атанас е тясно свързан със снеговите и ледовете, даже е представен като техен властелин. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като Среди зима.

И Атанасовден се почита, както и Антоновден, като един вид патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които трябва да се дупчат с вилица, за да не бъдат надупчени децата от шарката – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Имен ден празнуват всички, които носят името Атанас (означава безсмъртен), Наско, Начо, Тинка.