Живот в заеми

От много години насам в селата и по-малките градове много хора живеят на заем, или както го знаем по нашенски – на вересия. По селата са го уда­рили на вересии, а в градчетата стотици не покри­ват кредитите си. Местните хора трупат дългове към селските магазини, към кмета, та дори и към фелдшера.

Вересията се е превърнала в начин за оцеляване, а за кредиторите – в сериозен бизнес. Иван Живков от градче, недалеч от София има две магазинчета. Обяснява, че продава на вересия и в двата – в единия му дължали 180 лева, в другия – 350. Чинно записва в тетрадка „кредитите“ и е доволен, че повечето от местните хорица винаги се издължават. Лихви Иван не взима. „Грехота е – казва.- То не стига мизерията, ами и ние, дето сме си свои, да си сваляме кожите от гърба.“ Според жена му, която помага на Живков в търговията, зле са и старците, и младите. „Гледа­ме да ги изчакваме като са в затруднение – обяснява леля Данка. Борча си плащат после, като си вземат детските, помощите.“

Селските кметове в десетки селца също са ста­нали кредитори, макар и с дребни суми. Оказва се, че най-бедните винаги си плащат.

В кварталните магазини в столицата положението не е много по-различно – на пирона в хранителни магазини, кръчми и дори аптеки висят имената на стотици българи. Много от търговците в квартал­ни и селски бакалии обаче напоследък все по-рядко да­ват храна, цигари и пиене със записване, тъй като трудно си прибират дължимото. „Имаме клиент, кой­то ни дължи хиляди левове. Иначе най-често висят сметки от порядъка на 200-300 лева. Най-тъжното е, че на вересия не взимат само пенсионери, а и мно­го млади семейства“, разказа Цвета, собственичка на три малки магазинчета в София.