Магии по византийски

Оценете статията

Любовните отношения и любовта често са в основата на реални исторически събития и  са най-важният елемент в личния живот на всеки човек

Неуспехи­те или успехите във взаимодействието (обикновено) с противопо­ложния пол са в основата на удовлетвореността от живота изобщо. Преко­мерното сексуално прив­личане обаче се приема още в класическата епоха (V-IV в. пр. н. е.) като

проява на отмъстителността на боговете, като неприлично

и крайно вредоносно. Чак до края на Средновековието, а и след това и почти до наши дни се запазва непокътната тази представа . Любовта дори към собст­вената съпруга, според Херодот има ужасяващи последствия – лидийският цар Кандавъл загубил поради това трона и дори живота си.

В ранните митове често става дума за средства за любовно привличане на партньор въпреки пагубния характер на силното привличане . Имат главно скитски происход, като известни­ят мит за колхидката Медея, която оплита Язон със своите магии. През тази епоха обаче Вредо­носното сексуално прив­личане (стгр. еrоs) през тази епоха  все още се отдава на свръхестес­твени сили сравнително рядко, главно в мистично-философски текстове като Платоновите диалози, където то има по-скоро метафизично религиозно значение.

Египетски, вави­лонски и персийски мето­ди за сексуално прив­личане донасят в Европа походите на Алексан­дър Велики .

Появяват се магически папируси с любовни заклинания, „ерос“-ът се обгражда с все по-силен привкус на драматизъм, свързва се с отмъстителността на боговете. Когато това елинистическо общество познава римската експан­зия, то среща показно презре­ние и превъзходство – Октавиан Август побеждава Антоний, запленен от „източната вещица“ Клеопатра, именно защото съумява да запази римското си хладнокръвие, за разлика от своя опонент.

Римската империя изглежда като заложник на източното и северното суеверие през III-V в. Все по-слабият политически ред,силно изразената политическа нестабилност и варварската заплаха раждат безброй култови системи, секти, ритуали и магии, чиито корени са в египетската и вавилонс­ката традиция, съчетани вече с шаманизма на племената, населяващи Урал и Сибир по това време. Сексуалната страст е под пълната власт на зли демонични  същества, които са практически еднакви както у неоплатониците, представляващи голяма част от интелектуалния елит на империята, така и у ранните християни. Тези демони се побеждават само като се отблъскват, и според едните, и според другите посредством пост и въздържание от секс, което дава ореол на святост , а не  чрез акта на отдаването, на задоволяването им.

Вярата във всесилността на магиите е безгранична

Опасно е  предизвикването на демоните , затова се извършва

само от магове, които познават подходящите средства и заклинания за привличане на сексуален обект. Една прелюбопитна и жестока история за маг, който имал клиент на име Аглаид може да се прочете в житието на мъченика Киприан (IV в.) . Понеже младежът не успявал да привлече любимата си с никакви средства, магът пратил болест на родителите й, после избил добитъка на семейството. Когато и това не помогнало, магът заплашил цялото населе­ние на Антиохия, третия по големина град в Римс­ката империя, с изтребле­ние, ако момичето не удовлетвори желанията на Аглаид.

Сложна и високоспециализирана дейност  е извършването на любовни магии за раздяла .Обикновено той слага на главата си венец от бръшлян и дива лоза и принася жертва в добре изчистена стая, призова­вайки с подходящи закли­нания демона. За предиз­викване на сексуално желание, както и за неговото прекратяване могат да бъдат полезни превърнати в демони души на умрели – в този случай церемонията се извършва в гробища. В провинция Египет според сведенията късноантичните папиру­си  най-често за това се е използвал гущер, взет от място, където се извърш­ват мумификации. Магът го слагал в метален съд, където го изгарял, напявайки „Гущер, гущер, нека [името на жената] да намрази мъжа си, а той -нея“. В този случай  гущерът се смята за прием­ник на духа на умрелия, а заклинателят се опитва да го раздразни чрез изгарянето и да насочи гнева му към жертвата.

Любовната магия обикновено се свързва с Луната

и нейните божества Хекта,Артемида, Персефона.Те също трябва да бъдат раздразнени и да бъде насочен гневът им към обекта на сексуално желание.Еги­петският маг Пахрат в произведение­то си „Агоге“ (IV в.)  препоръчва да се прина­сят неправилно жертви

на тези богини (с обърка­ни съставки и по неподхо­дящ начин). Гневът им по този начин се насочвал към съответна­та девойка. Тя обаче трябвало да бъде намере­на и взета веднага от мага, защото иначе можела да бъде убита от разгневеното божество. Любовта и в циганските магии от края на XIX в. (по Ч. Г. Лиланд) се свързва с Луната като фалически символ.

Симптомите у жерт­вата, подложена на любовно заклинание, са описвани в изворите най-често като „изгаряне“.Маговете разболявали жертвите си в първата фаза , причинявали им лудост, висока температура, парене в бъбреците, умора, усещане за „Жега във въздуха“. Целта била да се убеди жената, че сексуал­ният акт със заклинателя или с клиента му е неизбежен. Едва във втората фаза на магическото въздействие се появявало мъчително и необяснимо притегляне към мага или клиента му.

От жена към жена (подобни заклинания от мъж към мъж не са известни) са малка част от запазе­ните магически заклина­ния за предизвикване на любов В едно от тях някоя си Ерес, дъщеря на Термутарин, направила всичко възможно, за да привлече вниманието и да предизвика любовно чувство към себе си у красавицата Сатрапия, дъщеря на Елена.

Отношение­то към маговете официално през цялото Средновековие е

осъдително. Обвинените в извършване на магии, включително и любовни, или на не християнски жертвоприношения, както и заподозрените в привличане на демони, подлежат на ослепяване.Такава била съдбата и на филосо­фа Сиф Склир в края на XII в., който, след като се влюбил силно, отчаяно се домогвал до благосклонността на девойката. Получавайки очакваното, родни­ните на момичето го обвинили, според разказа на Никита Хониат, че й изпратил праскова, която възбудила у нея силно любовно чувство. Сиф Склир бил признат за виновен в магьосничество и ослепен с нагорещен шиш.

С магии се занимавало и християнското духовен­ство също се занимавало с магии Монах Яков например приел 5 перпери от заможната Ексотрохина, за да й намери съпруг чрез любовни магии. След като дълго време не се справял със задачата си, Ексотрохина се оплакала от него. Наказанието на монаха било  изгонване от обителта.

Клюки.вс препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар