Помагам ли си, ако се оплаквам?
Нямам повече сили. И този ден ще бъде като предишния: работа, работа, грижи, грижи…и пак отначало
Другите живеят интересно, излизат с приятели, пътуват в чужбина. А при мен – работа, грижи.
Бъдете сигурни, че ако наистина мислите по този начин – проблемът не е в реалността, а в главата ви. Мамо, оплаквай се по-малко през тази година – пожелало дете в първия ден на януари. Нов ден – ново начало, старт начисто. Ние наистина не си даваме сметка, че сами навиваме пружината на отрицанието и страдаме от нейните остри убождания. Защо се вглеждаме само в лошото – когато със сигурност в живота ни има и хубави неща. Най-важното: децата. Нямаме право да ги превръщаме в заложници на черните си мисли. 
Да ги държим здраво завързани за нас, защото сме сигурни, че те ще усетят болката ни.
Възрастният няма право да товари малките със своите болки – те ще имат своите. Да погледне рано сутринта през прозореца и да види в дъжда не калния тротоар, а отразените в локвата облаци. Да си представи, че дъждът ще спре и слънцето след него ще е още по-ярко.
Мъдрото взиране в сладкото и горчивото на живота наистина е въпрос на време, на възраст. Иска ни се да е само сладко – но сме порасли и знаем, че това няма как да се случва. Но нали вече ни е ясно, че не е само горчиво! За това – да не се оплакваме. Вайкането и мрънкането със сигурност няма да спрат дъжда и няма да ни спестят умората и ядовете. Обратно. Ако сами не си помогнем – заради хората край нас, сами ще си бъдем и виновни.
Моят съвет към всички млади хора завършили училище е да се махат от тук и да градят младините си на по-спокойно място на запад…Няма смисъл да си тровят нервит и да си губят хубавите моменти мъчейки се в калната реалност БГ, нека това е най-големия и значим протест против всички крадливи псета , които ни държат на това дереже! Махайте се докато имате възможност, нещата няма дае оправят скоро, после ще е вече късно и животът ви ще е безвъзвратно отминал.