Как да обичам една повлекана?

дебела жена

Пише ви мъж на средна възраст. Навярно ще се усмихнете и ще си кажете: “какво пък прави този тук – в женски сайт?” и ще сте прави. И аз не знам какво правя. От много време не знам какво да правя. Живея буквално в интернет, защото работата ми е пряко свързана с компютъра и така си изкарвам хляба. Случайно попаднах на вашия сайт, видях линк в една група във Facebook и спонтанно реших да ви пиша. Дано не ви досадя и дано публикувате писмото ми. Не съм добър в любовните обяснения. Това ми създаваше проблеми още като момче. Все не намирах точните думи, за да покажа любовта си и така по-нахаканите ме изпреварваха. А може би комплексите ме спираха, винаги съм бил по-нисък от приятелите си – по-дребен и невзрачен. Сигурно вече си ме представяте като книжен плъх – с рошава коса и отнесен поглед. Е, не сте далеч от истината. Макар да не блестя с външни качества, имам добро сърце и мога да бъда верен. Сключих брак с красива колежка, която ми спираше дъха. Беше толкова усмихната и лъчезарна, че нямаше как да не се влюбя. Елате да я видите сега! Дами, не се обиждайте, но много бързо забравяте, че не сте незаменими и се превръщате в миришещи на манджа повлекани, а после се оплаквате, че не искаме секс. Как да искаме? Жена ми е се превърна в ходеща табуретка, след като роди единственото ни дете. Усмивката й вече не ме палеше на фона на 100-те й килограма, а косата, която боготворях – сега мирише на препарати и манджа. Обичам детето си, но си признавам, че вече нямам любов за тази повлекана. Не мога да се разведа с лека ръка, защото не съм такъв човек. Но и не знам как да продължа напред. Тайно завиждам на колегата ми, чиято жена винаги ухае приятно, носи се изгладена и модерна – пълна противоположност на моята. Само не ми казвайте, че аз съм виновен! Не аз я тъпча със сладки неща и не аз я спирам да работи. Просто тя се е предала. Изглежда ми като жертва. Когато искам да поговорим, казва, че всичко е наред и не вижда проблем. Сърди се, че не я желая. Дори се чудя как се сеща за секс след тоновете ядене. Постоянно готви, оправдава се, че е за мен и детето – но аз съм кожа и кости. Дори не се сещам за храна, когато съм улисан от работа. Как да я обичам, когато не мога да я гледам? Честно не знам защо пиша, сега ще ме засипят разни лелки със сърдити коментари, но какво пък? Нека чуя и вашата гледна точка.
бутон за споделяне


Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com