Момчето, което говори с морето, се радва на абсурдите, тиражирани за него

Момчето, което говори с морето се радва на абсурдите, тиражирани за него

Изпълнителят на „Момчето, което говори с морето“ Панайот Панайотов твърди, че най-абсурдното нещо, което е чувал за себе си, е, че е роден в Петричко през 1954 г. от някаква измислена женa

Момчето, което говори с морето се радва на абсурдите, тиражирани за него

Момчето, което говори с морето, се радва на абсурдите, тиражирани за него

„Тотално невярна история! Човекът, който е писал това, дори бил ходил да проверява в петричкото село достоверността й, което е невъзможно. Все пак съм роден в Айтос през 1951 г. и това може да се провери в архивите на родилния дом. Но повторена няколко пъти, лъжата доведе до това, че като срещна човек от този край, ми казва: „О, земляк, здравей“. Това е най-абсурдното, което се тиражира за мен от години“, обяснява певецът.

Според клюката биологичната му майка е Севда от с. Горна Сушица, четем във вестник „Женски тайни“. За нещастие забременява от неизвестен местен пияница и непрокопсаник. За да скрие резила, отива да ражда Петрич. Така през 1956 г. на бял свят се пръкват две извънбрачни близначета. Едното умира броени дни след раждането. Оживялото братче е кръстено на дядо му Панайот.

Севда е натирена от родилното буквално на улицата. Спасява я милозливият д-р Цветков, който я урежда в дома за самотни майки и деца в с. Добринище. Там някоя си д-р Миленкова хвърля око на вече едногодишния Панайотчо и убеждава майка му да й го остави. Предаването става без каквито и да било документи. Момата докторка е софиянка и веднага замъква бебето в столицата. Дълго време дирите му се губят. Майката пише няколко писма до дома в Добринище. Отговорът винаги е един и същ. Панайот го няма и никой не знае къде е.

След добринишката „кражба“ майката вижда за пръв път сина си по телевизията. На някакъв концерт обявяват името му и баба Севда се разплаква: „Ама това е наш Панайотчо!“

Певецът твърди, че вече е свикнал да се пишат по негов адрес подобни измишльотини и философски заключава: „Всяка реклама е добре дошла и затова не разбирам колегите, които се оплакват, че се пише за тях.“