Влюбих се в най-добрия приятел на бившия си
Здравейте, реших да ви пиша, защото съм в безизходица и не знам какво да правя. Този път много оплетох живота си. Дано някои от читателите ме разберат и ми дадат някаква насока.
Аз съм разведена от няколко месеца. Със съпруга ми не живеехме заедно от няколко години и затова аз реших да подам молба за развод. От скоро вече не сме семейство и официално. След развода бившият ми съпруг започна да идва до работата ми, изчаква ме да приключа и после ме кара до вкъщи. Аз живея сама с детето в жилището на баба ми. Той понякога идва нощем, когато момиченцето ни спи и остава до сутринта. Имаме развод, но не сме прекратили интимните си взаимоотношения, всъщност ги подновихме след развода. Измъчвам се, защото той не иска да вижда дъщеря ни, а иска да има контакт само с мен. И това като че ли не ми стигаше, ами се забърках и с друг мъж.
Става въпрос за най-добрия му приятел. Да, влюбих се до полуда в най-добрия приятел на бившия си съпруг. Не съм имала връзка с него. докато бях омъжена, но… винаги ми е бил симпатичен. Напоследък той все ме канеше да излезем заедно. Накрая се реших и стана тя, каквато стана. Когато се прибирахме, той ме целуна в колата си, само погали косата ми и… аз хлътнах като ученичка. Само за него мисля. Мислите ми летят към него и се чувствам лека и щастлива. Не сме имали още интимни взаимоотношения и не знам дали ще стигнем до там. Той също се притеснява от създалата се ситуация. Все повтаря „Боже, боже какво правя аз? Аз съм предател и съм с жената на най-добрия си приятел”, но въпреки това излизаме заедно почти всяка вечер. Харесва ни да си говорим и да се смеем заедно. Той също е разведен от доста години. Откакто излизам с него, прекратих отношенията си с бившия ми съпруг, а той взе да виси пред жилището ми, за да види с кого съм му изневерявала. А сега трябва и да се крия. Ух, какво да правя? Ние се разведохме. Не можем да живеем заедно, ако ме е искал, отдавна щеше да се върне при мен и детето. А и защо не иска да вижда малката? Аз наистина харесвам приятеля му, влюбих се в него. Мисля, че и той не е безразличен. Какво да правя, не искам да ги скарвам, но не мога и да се откажа от него?!
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
Не ти е лесно и на тебе… Трябва да си отговориш на въпроса дали още имаш чувства към бившия си съпруг. Щом сте се развели е имало причина все пак. Не желае дъщеря ви, е това е изключително важно, но не забравяй, че като майка трябва да се съобразяваш главно и с детето. Моят съвет е да забавиш нещата с най-добрият приятел на бившия (без да се отдалечаваш излишно), докато не дадеш на бившия си да разбере, че не желаеш да е наоколо, но по такъв начин, че пак да го имаш като Back-up план. Но тръгнеш ли с приятелят му, знай, че 1000% ще развалиш това приятелство. Ти си знаеш положението, характерите им и взаимоотношенията ви и гледай да го направиш по-малко болезнено, защото все ще има някой наранен. Колкото и да е егоистично, ще е добре ти да излезеш суха – не знам как си го представяш – с най-добрия приятел на бившия си с/без детето; с двамата (крайно непрепоръчетлно – от два стола на земята); да си с бившия си съпруг без детето ( не забравяй причината за развода). Май прекалено дълъг ми стана коментара, така че приключвам с пожеланието да намериш щастието някъде там…
В такива случаи е нужно дистанциране. Можеш да помолиш приятеля на бившия си съпруг за „време за размисъл“. Говори с него, разкрий симпатиите и страховете си и определи месец- два срок, през който няма да се срещате,дори и да се чувате. Това време ще ти е нужно да изясниш за себе си кой път ще избереш. Много е вероятно това просто да е улечение, а не нова любов. Съсредоточи се около детето си. Помоли съпруга си да спре интимните посещения.Говори с него за липсата на внимание към собственото му дете. Определете само един ден в седмицата извън дома за среща с детето си. То има нужда от своя баща.Дай му дипломатично да разбере, че между вас скъсаното не може да се закърпи и че ще се срещате само и единствено ЗАРАДИ ДЕТЕТО. Наложи този ритъм през тези месеци и после ще решиш.
Според мен бившият ти съпруг е много голям егоист – иска да се вижда с теб, но без да поема отговорност за връзката ви или за детето ви. В такъв случай, ти нямаш никакво морално задължение да се съобразяваш с него или, казано с други думи, прави, каквото прави той – мисли за себе си. Мислиш ли, че каквото и да направиш, той ще промени държанието си спрямо детето ви? Едно от опасните разбирания на жените е, че ако се държим мило с тях, поведението на мъжете се подобрява. Това е илюзия! Ако имаш и минимален шанс да бъдеш харесвана, със самочувствие, а защо не и щастлива с друг мъж, трябва да се възползваш. Това е единствения начин да накараш мъжа си да те уважава и да осъзнае какво е изгубил с безотговорното си поведение. Сега изведнъж ти си поела контрола, щастлива си, а него това го плаши. Той освен всичко друо, мисля че не е наясно със себе си – хем не е готов да ти предложи повече, хем се прави на ревнив. Ние, жените, нямаме време да чакаме някой да реши какво иска, трябва да се научим на егоизъм – само така можем да получим щастието и отношението, което заслужаваме.
„Животът ни никога не е по-сложен отколкото го направиме самите ние“. В основата на всички житейски проблеми стои човешкото сърце. Не бих желал това да звучи като „клише“ или безсърдечна отметка, затова ще се опитам поне маничко да озаря светлина над тази мисъл.
Първо бих желал да задам един реторичен въпрос, на който ще побързам след това бързо да отговоря. Нямам намерение да създавам повече напрежение от това което вече е назряло. Зов за помощ не се отвръща просто с мнение или преценка, а още по-малко с критика (както виждам в някои от предишните отговори). Но когато всеки от нас е изправен пред сериозно решение, не може да се отминава просто с лека ръка. Ето го и въпросът: „Как е правилното да се постъпи?“. И ето, че на пръв поглед сега може да изглежда, че се опитвам да отговоря на един вече труден въпрос с въпрос. Но наистина ли е така? Ще се опитам да дам анализ в следващите редове:
„Кое е правилното да се постъпи?“ – звучи толкова лесно да се зададе така. Какво го прави трудно да му се отговори? Ако за момент се опитате да се завърнете в началото на вашата връзка с мъжът ви. Сигурен съм, че всичко е изглеждало чудесно тогава. Надежди за светло бъдеще, всеобщи планове. Резултатът от връзката ви е ясен – сключили сте брак, даже сте стигнали до отговорността да донесете живот на този свят. Защото е отговорност, и не трябва даже човек да се замисля над друга алтернатива. Дъщеря ви е факт и в изминалите години би трябвало е да седи като център на семейството, което сте градили. И както всички знаем, никоя младоженска двойка не взема решителната стъпка да сключи граждански брак, в наличието на семейства, приятели и представители на общината и града, за да достигне до това което сте достигнали и вие и почти всяка 2-ра или 3-та двойка в света. „Разбира се че не“ ще каже всеки. Е как така прекрасните мигове се превръщат в неописуеми кошмари и безвъзвратно загубени месеци и години? Отговорът е един и същ, какъвто би бил на предния въпрос. Погледнете над ситуацията: намирате се извън защитата, която само една семейна единица има право по закон да и принадлежи, след като сте подали за развод (вече факт). И казвате, че извън законно (де-факто) сте имали интимна връзка с вече бившият ви съпруг! Дъщеря ви е през това време в съседната стая без да има никакъв глас върху цялата ситуация. И няма и да има поне докато не навърши определената възраст. Сигурен съм, че знаете че това не е правилно да се прави. Но разбира се собственото ви чувство да задоволите „нуждите“ си надделяват в случая и заемат по-висока роля от кое е правилното. После следвайки същата тази „нужда“ (този път вътрешно сте убедена, че заслужавате „повече“ и че „имате нужда да сте обичана от някого“) се насочвате да се забъркате към още една и много по-сложна извънбрачна авантюра. Това е вашият живот, който описвам в момента и не е ТВ филм. Макар и понякога така да ви се струва, става въпрос за вашето добро и вашето достойнство, и също това на малката ви дъщеря (която, пак казвам, няма глас в момента – вие сте гласа). Понякога трябва да назоваваме нещата с истинските им имена. И този момент е един от тях. Спрете безрасъдието и се разкайте за постъпките си дотук. И постъпете така както е редно. Никой не може да ви нарани в такъв случай, когато следвате правият път!
Желая ви успех и поглеждайте в очите на малкото ви ангелче всяка вечер, преди да си легне и да започне да си мечтае за щастливото и бъдеще. Това бъдеще е във вашите ръце.
И още една мисъл преди да приключа: Господ ни е отредил на всеки един от нас как ще протече живота ни. И ако ви се струва, че сега Той не е на ваша страна, че страдате и че Ви е забравил – не е. Всички трудности и мъки в живота са за да ни доведат до задънените улици на отчаянието, защото само там можем да си признаем пред себе си и пред Бога, че сме сбъркали и да поемем по пътя на разума.
Бог е любов и ние сме Негов образ и подобие. Стремете се да достигнете до Него така както ни е предопределил от преди създаването на света!
С уважение,
ЗЩ