В родилното разбра, че бебето не е от него

бебе

Казвам се Люси, на 32 г. Дойдох с една приятелка от Армения преди десетина години. Намерихме си работа в заведение на “Златни пясъци” край Варна. Танцувахме около пилон, ориенталски танци и денс. Бях сред най-добрите момичета и си уреждах срещи със заможни мъже. Купуваха ми дрехи, купонясвахме по скъпи нощни клубове и изобщо си живеех супер. Тъй като нямах българско гражданство, властите се опитваха да ме изгонят от страната. Аз исках да остана тук, защото в Армения хората са по-бедни и не така разкрепостени. Тук по баровете изкарвах доста прилични пари. Наложи се да се омъжа за българин, за да не ме екстрадират. Сключих брак с мъж, който малко познавах. Беше колега на мой познат и винаги ме заглеждаше. Признавам си, че обичам да се обличам като лошо момиче и не знам какво е това равна обувка. С външността си го спечелих. Заживяхме на квартира във Варна. Аз започнах работа в едно соларно студио. Реших, че ми е време да имам дете, но пък не исках детето да е от мъжа ми. Сигурно няма да ме разберете, но той освен грозен, е и много стиснат. Завъртях любов с шефа. Правехме секс в една от кабините. Той знаеше, че целта ми е да зачена. Уверих го, че няма да искам нищо от него. Отношенията ни станаха още по-объркани, защото той се върна при бившата и се срещаше с двете ни. С приятелката му забременяхме една след друга. Тя не знаеше за мен и не подозираше. Напуснах работа, но продължих да се виждам с шефа. Имах проблемна бременност. Плацентата ми беше много ниско и месеци наред лежах. Родих в “Майчин дом”, но се наложи да ме прехвърлят в АГ-то, защото имаше проблем с бебето. Изживях един голям ужас. Наложи се да даваме кръв. Тогава стана ясно, че съпругът ми не може да е бащата. Не знам какво са му казали лекарите, но стресът за мен беше много голям.
Страхувах се, че ще ни изостави в този толкова труден момент. Той обаче остана. Прибра ни с детето. Не ме попита нищо за истинския баща. Заживяхме тримата като семейство. Бившият ми шеф вижда от време на време дъщеря си, която му е одрала кожата. Сега ми предлага да се съберем, щял да остави жена си и детето. А аз не знам какво да правя. Не му вярвам. Той е женкар на 100 %, макар и аз да не съм девица. Объркана съм и не знам кой път да хвана.

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com