Дъщеря ми е с увреждане, съпругът ми иска да я оставим за осиновяване
Редовно чета вашия сайт, защото в него има много полезни неща. Четох публикуваните от вас истории и така се реших и аз да ви пиша.
Омъжена съм от няколко години. Известно време не можехме да имаме деца и аз много се измъчвах. Свекървата все ми натякваше, че не мога да зачена. Най-после дойде щастливият момент, когато видях двете чертички. Бях много щастлива през месеците на бременността си. Съпругът ми ме глезеше и трепереше над мен. Дойде дългоочакваният момент и тогава настъпи кошмарът. Раждането ми беше доста тежко, лекарите без малко да изтърват детето, тоновете бях спрели. Сега малкото ми момиченце е живо, но… Детенцето ми е с вроден порок на сърцето и се искат специални грижи. Впоследствие се оказа, че има и хидроцефалия, навярно вследствие на лекарствата, с които я тъпчеха, докато беше в реанимацията след операцията на сърцето. Вече е на годинка и половина и малко изостава в развитието си. Лекарите казват, че ще продължи да изостава. Съпругът ми се превърна в друг човек. Майка му постоянно ми натяква, че дори и едно дете не мога да родя. Те настояват да оставя детето за осиновяване, защото не искали да се грижат за увредено дете. Държат се така, сякаш дъщеря ми е второ качество. А тя е толкова красиво детенце. Ако не знаете за проблема й, едва ли ще го забележите на пръв поглед. Искам си детето, не мога да го оставя, но и не мога да се грижа сама за него. Трябват много средства, защото в бъдеще предстоят още операции. Сигурно няма да мога да работя, за да се грижа за нея и едва ли ще мога сама да издържам и двете ни. От една седмица момиченцето ми не е при мен, баща му го заведе при баба си на село, защото го дразнела и не искал да я гледа. Той и майка му настояват да оставим детето, а аз трябвало да родя друго. Сега съм подложена и на този кошмар. Детето ми не е парцал, който просто да захвърля и да забравя за него. Вече не знам какво да правя, не искам да изоставям дъщеря си, но и не мога сама да се грижа за нея. Искам само да имам нормално семейство и да мога да гледам как дъщеря ми расте. Искам малкото ми момиченце да си има мама и тати, които да я обичат и да се грижат за нея. Толкова ли много искам? Защо ми е отказано това щастие?
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
abe kak taka 6te si istavq6 deteto,za edin maj si sposobna da go zahvarli6 v nqkoi dom,i az se razdelih s sina na ba6ta mi no i za mig ne sam si pomislqla 4e moga da go izostavq,takiva maika koito sa sposobni da si ostavqt decata gospod izob6to ne trqbva da im dava da rajdat,otvratena sam
Не изоствяй детето си за нищо на света,та някой ден ако те изостави мъжът ти заради свекърва ти ще се обвиняваш цял живот.А детенцето какво е виновно?Ти си всичко за нея,моля те като майка не я оставяй ,сега има толкова фондации ,ако имаш сили да се бориш за нея – направи го!!!
Не я изоставяй намери някакъв изход махни се от тези хора те са ИЗРОДИ! Не си виновна ти може всичко да е проблем на мъжа ти и на неговата рода.Не се ражда насила,а когато му дойде момента.Намери начин клинични пътеки иди в чужбина,ако имаш приятели да ти помогнат.Потърси възможно най-скоро някакъв изход и се махни от тези хора.Заради такива в момента децата ни са на последно оцеляване.Нямам думи писхи ми ако искаш на email kendy93@mail.bg
Искрено се надявам, че не желаеш да си отавиш детенцето. До тук казано, разбирам, че не е при теб.
Една майка никога не би изоставила бебока си, нейното бебенце. Остави свекърви, баби и лели…
Ти си майка и трябва да се бориш за твоето „бебенце“. Остави си и мъжа.
Призванието на жената е да бъде преди всичко „МАЙКА“. Казвам „МАЙКА с главно „М“.
Никой не гарантира, че и второто ти дете, ще е здраво. Имам опит, професионално обременена съм с такива проблеми.
Нормално семейство с този мъж просто няма да имаш. Той ти постава условия, все едно ти си виновната.
Вас трябва да ви сплоти едно „нещастие“, а той точно тогава ти поставя условията…
Никога ме можеш да имаш здраво семейство, а няма и да имаш собствен „мир“, ако изоставш дъщера си! Но, забележи: тя не е само твоя!
Пиша Ви относно статията „Дъщеря ми е с увреждане, съпругът ми иска да я оставим за осиновяване“. Първо искам да подкрепя жената усмелила се да ви пише. Искама също таяка да и кажа, че напълно разбирам болката в живота и, аз също съм момиче с хидроцефалия, но моите родители нито веднъж не са си помисляли да ме изоставят, пък и тази диагноза не винаги е равна на изоставане в развитието. Детенцето може да се развива нормално, вярно с големи грижи и усилия от страна на родителите. Колкото до съпруга на жената, той явно не заслужава щастието да има дете и да изпитва радост и любов от това. Детето не е виновно за съдбата си, нито майката, че е родила дете с увреждане. Тепърва тази жена има да премине през много трудности, но избора дали да остави детенцето си е нейн. Едва ли ще бъде по-щастлива ако го даде за осиновяване, пък и едва ли това ще оправи семейните и проблеми. Мога само да я посъветвам да се замисли за своя живот с или без детето и така ще вземе най-правилното решение, защото когато човек има волята и желанието да се пребори с трудностите, той успява. Успех, мила.
Мило момиче, не ти ли идва наум, че ако изоставиш детенцето си, ще дойде ден когато мъжът ти и майка му ще обвиняват теб за това?! Ще се измъчваш цял живот. Ще ти тежи на съвестта и дори и да имаш други деца, радостта ти от тях няма да е пълна. Не захвърляй детето си, то има нужда от теб.
Здравей Те ,
прочетох една история, която много ме трогна, а тя е ,,Дъщеря ми е с увреждане, съпругът ми иска да я оставим за осиновябане,,
Незнам дали Тя ще прочете моето писмо, но искам да и кажа, че трябва направи всичко възможно да задържи детето си. На всеки може да се случи, включително и на свекървата. Ако роди второ и то пак е с увреждания и него ли ще изостави…? Да не се отказва от детето си … защото тази болка ще и остане за цял живот и ще и тъжи на съвеста. Аз съм на 23г. и не си го пожелавам , но бих се борила до край за моето мнение…
Благодаря за вниманието Ви!!!
Ако не беше мъжът ти и майка му,би ли се замислила да го оставиш ???
Най-добре се замисле що за баща е той,след като не ЖЕЛАЕ да гледа собственото си дете,дори и с проблеми, а би го захвърлил ей така ??????Остави го,как ще обичаш такъв човек след това,ако оставиш детето си.А съм сигурна,че не искаш дъщеря ти да е от онези деца по TV,които са по домовете и нямат майчина ласка.
Само на 18 съм,знам,че животът е труден,но не трябва да се отказваме,камо ли от децата,които обичаме.
tozi myj za maika si li se e ojenil ili za teb? shtom postavq neinata volq na pyrvo mqsto, toi ne e nikakyv myj, a samo kukla na konci. nikoga nqma da bydesh shtastliva s nego, oshte po-malko, ako izostavish sobstvenata si plyt i kryv. kakvato i da e tvoqta malka dyshterichka, tq zaslujava samo nai-dobroto, cqlata vi obich i podkrepa i ako toi ne e sposoben da i gi dade, to ti trqbva da si tam za neq zaradi dvama vi!
Не оставяй детето в никакъв случай, какво е виновно то??! Обясни на мъжа си как стоят нещата и, ако той все още не може да се примири го остави, разведи се, няма да ви е толкова трудно, след развода ще разделите имуществото и парите си, той е длъжен и да ти плаща издръжка, така че всичко ще бъде наред. НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ИЗОСТАВЯЙ ДЕТЕНЦЕТО СИ