Аз съм бременна, а приятелят ми има връзка с друг мъж
Пише ви млада и объркана жена. Имам дългогодишна връзка с един мъж, когото много обичам. Ние живеем заедно от близо година и аз си мислех, че отношенията ни са просто прекрасни. Дори преди два месеца разбрах, че ще ставаме родители. Той искрено се радваше, когато му казах голямата новина.
От близо две седмици живея в истински кошмар. Разбрах, че приятелят ми има връзка с друг мъж. Да, именно мъж. Те винаги са заедно, като братя са. Приятелят му често е оставал у нас на гости. За техните взаимоотношения разбрах съвсем случайно, всъщност приятелят ми сам се издаде. Опитах да поговорим, но той ми се изсмя. Каза, че няма какво да се притеснявам, поне може да съм сигурна, че няма да ми изневери с друга жена. Той просто искал да има дете и решил да живее с мен. Харесвал ме като приятелка и човек, но нямал чувства към мен. На детето нищо нямало да му липсва, на мен – също, но в замяна на това ще трябва да си мълча за непривичната му връзка с другия мъж. Моят човек печели добре, гаджето му – също. Двамата са много мили с мен. Аз съм нещо като параван за тяхната връзка. Приятелят ми дори ми предложи брак, за да бъда аз по-спокойна и сигурна. Чувствам се омърсена и предадена. Умът ми не го побира. Как така след като има връзка с мъж, ще иска да бъде с мен и да имаме дете? Направо ми идва да си събера багажа и да се махна от жилището му. Моите родители много го харесват и дори ми се карат, че напоследък се държа лошо с него. Те не знаят тази гадна истина и си мислят, че моето поведение е вследствие на бременността ми. Зле ми е, направо ми иде да отида и да направя аборт, имам още две седмици и после… Ами ако родя детето, после какво ще му кажа? Защо баща му си има и чичко в живота си и защо мама е мълчала? Ако си тръгна, пък ще трябва да обяснявам защо си няма татко? В главата ми напират хиляди въпроси и аз не знам какъв път да поема. Всичко това навярно се отразява и на бебчето ми. Аз искам това мъниче, но понякога си мисля, че ще е по-добре изобщо да не се ражда.
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
milichka az sam s pochti sashtiq problem obache veche si imame dete.ako iskash da si popishem otgovori i she si pogovorim
Доста потресаваща история,какви ли не съвети не изчетох във фейсбук по твоят въпрос и тъй като не ми излиза от главата вече няколко минути реших и аз да коментирам.Първото което се чудя е как може да има такива хора педерасти или не,те са те използвали като някаква крава(с извинение),отнели са ти най-важното правото на личен избор и личен живот,тъй като ако го оставиш живота ти става част от техния,няма как,ако детето ще вижда баща си сте обвързани като дупе и гащи.Естествено винаги можеш да го отгледаш и сама,изключително трудно начинание според мен,но това няма да е семейство.Не казвам,че трябва да го махнеш,нито че трябва да го оставиш,никой не би трябвало да смее да ти дава такъв съвет,ако ще майка ти да е.Няма нищо по-прекрасно от това да си имаш дете,казвам го от опит и най-хубавото е че в него виждаш не просто себе си,но и мъжът,който обичаш,това ви прави едно цяло,това ви прави семейство и ти ще го преживееш просто очевидно не с този мъж.Не съм против аборта,когато е наложителен,когато не виждаш бъдеще,смисъл,но ако наистина искаш това дете остави го,то винаги ще се гордее с теб,ако ли не винаги можеш да имаш в бъдеще.Мисълта ми е,че няма правилен или грешен отговор,въпроса е да стигнеш до някакво решение,колкото повече го отлгаш,толкова по-объркана ще ставаш,но веднъж вземеш ли го и ти ще се успокоиш и нещата ще потръгнат.Успех!