Какво да правя с този чужд за мен баща?

Пиша ви това писмо с надеждата да получа много съвети и мнения, за да мога да реша какво да правя. Аз съм омъжена жена, имам съпруг и прекрасни деца. Преди години с моя мъж продадохме един имот на село и решихме да започнем малък бизнес със закуски. До момента нещата се развиват добре и не се оплаквам. Всъщност, проблемът е някъде в моето детство.

Майка ми ме е отгледала съвсем сама, защото моят баща я е напуснал още преди да са родя. Те са имали брак, но той си е тръгнал. Майка ми така и не ми каза защо. През всичките тези години не отговаряше на въпросите ми и вечно отклоняваше разговора. Тя ме е отгледала съвсем сама. Работеше на смени и често аз оставах нощем самичка в жилището ни. Тя се стараеше нищо да не ми липсва, но… Липсваше ми баща ми, завиждах на другите деца, че си имат бащи, а аз нямах. Майка ми си отиде преди година от най-коварната болест, а сега няма кой да ми помогне да взема едно важно в живота си решение.

Преди около 5 месеца в живота ми съвсем ненадейно, ей така от нищото се появи баща ми. Да, същият онзи баща, за който копнеех от дете. Потърсиха ме от социалната служба. Служителката се опитваше да ме засрами, че не се грижа за баща си. А аз не знаех дори дали съществува. Оказа се, че „прекрасният” ми родител цял живот е бил в съседен град и не се е интересувал от мен. Сега вече е остарял, инвалидизирал се е и не може сам да се грижи за себе си. Стигнало се до там да го настаняват в дом за стари хора. Социалните ме издирили, защото съм му дъщеря и ето сега вече имам така мечтания татко. Но какво да го правя този чужд за мен човек? Опитвам да говоря с него, но той не ме разбира. Прекарал е тежък инсулт и дълго време е бил между живота и смъртта. Сега от мен се очаква да се грижа за него. Знам, че е гадно, но не мисля, че съм длъжна да го правя. Къде беше той, когато аз нощем плачех от страх, защото майка е на работа?! Къде беше, когато имах нужда от него? Защо се появи сега? Не го искам, а съм длъжна да се погрижа за него. Той няма други близки, само аз съм му. Казаха ми, че е живял с някаква жена, но като се е случило така с него, тя е избягала. Оказа се, че с майка ми не се имали развод. За мен си остава пълна загадка защо са се разделили. Сега го взех в нашия град, настаних го в жилището, в което живееше майка ми. Записах го да му носят храна, наех една жена да го наглежда за по два часа на ден, но това е временно решение. Още не съм казала на децата за техния дядо. Дали изобщо да го правя? Какво да правя с този „баща”? Когато ходя по институциите, всички ме гледат обвинително и се държат неприятно, защото искам да се отърва от него. Да, искам да го настаня в дом за стари хора, но се чака много и аз трябва да поема отговорността за него. Аз му плащам сметките, аз тичам, когато нещо с него не е наред, а не искам да го правя. Не искам да съм дъщеря на този чужд за мен човек.

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com