Имам си бебенце, но съученичките ми ми обърнаха гръб
Здравейте! Аз съм Мони и съм на 19 години! Преди два месеца станах майка. Имам си сладка малка кукличка, на която не мога да се нарадвам.
Въпреки че съм още малка, не съжалявам, че с мъжа ми решихме да запазим детето. И двамата го искахме, а когато стана, просто нямаше как да направя аборт.
Така се случи обаче, че още не бях завършила училище, когато родих. Сега трябваше да съм 12 клас, а през май месец да съм абитуриентка. Още не е късно, ще се явя на изпити в края на срока като частен ученик и ще мога да отида със съучениците ми бала. Ще съм хем с диплома, хем с бебе.
Притеснява ме обаче друго. Нито една от съученичките ми не желае да контактува с мен. Откакто си имам бебче, нито една от тях не е дошла да ме види, да ме поздрави, да се запознае с моята беба, а преди ми бяха най-добри приятелки.
С мъжа ми решихме, че ще е най-добре да останем да живеем при родителите ми докато си стегнем етажа в неговата къща, затова съм си пак на същото място.
Момичето, с което четири години седяхме на един чин, живее на 10 минути от нас, но за два месеца не е дошла нито веднъж.
А аз не съм се променила, същата съм си. Не мисля, че това, че имам бебе, ме прави друг човек. Затова не разбирам защо всички така изведнъж се отдръпнаха от мен. Как да им покажа, че пак искам да сме заедно. Искам да изляза да изпия едно сокче с тях. Има кой да гледа беба, но няма мен кой да ме покани, затова ми е много тъжно.
Nqma ni6to po -hubavo ot deteto,radvai mu se ima6 i 4ovek na koito da raz4ita6,taka 4e da ne ti puka,sled kato sa ti obarnali grab ,zna4i nikoga ne sa ti bili priqtelki,za takiva hora ne si zaslujava da strada6,a i edno bebe nqma kak da e sram,nqma zna4enie 4e ne si zavar6ila u4ili6te,badi tarpeliva i vsi4ko 6te se podredi.!:)
Здравей,честито бебче. Няма по-голяма радост от това и ти прекрасно го знаеш и усещаш…
По повод приятелките ти- ти опита ли да говориш с тях? Да не би да се притесняват,че е много малка и затова да не са дошли? Че няма на кого да я оставиш и за това да не канят,за да не те дразнят? Ако знаят,че проблем няма и въпреки всичко,се държат така- значи никога не са ти били приятелки и е по-добре,че вече си го разбрала.Сигурна съм,че ще намериш истински такива, които няма да ти обърнат гръб
Защо не поговориш открито с тях? След като те не те търсят защо ти не ги потърсиш? Така поне ще си наясно какво се случва.
Здравей!
Първо искам да те поздравя за смелото решение:)!
Ти имаш няколко „неща“, за които много хора си мечтаят, някои от тях не успяват да постигнат и за цял живот: имаш детенце, човек до себе си и родители.
Вярно е,че без приятели не се живее, но щом не са до теб в най-щастливите моменти, какво остава за трудните тогава?
Ти може би си била тяхна приятелка, но не и те.
Радвай се на семейството си и не се обръщай назад, не си зазлужава.
Пожелавам ти само положителни емоции в компанията на любими хора:)
ооооооо щом не са до теб сега, просто не са ти били истински приятелки, аз бях малко по голяма когато родих моето момченце, вече бях завършила, но и до днес имам две приятелки, с които не се виждам често, но знам че ги имам. Имам предвид приятелки от училище. Имам също и много познати. Спокойно, когато се запознаеш с други майки, или започнеш да излизаш с тях ще се почувстваш по добре, и както казва Светла преди мен, ти имаш най-важното, имаш си детенце, имаш си мъж който да те обича, и семейство което да те подкрепя. радвай им се, и приятелки ще си имаш, ама истински, не като тези дето са те забравили. Усмихни се. Пожелавам ти много щастие!
Zdravei,Moni!Takmo razglejdah publikaciite v saita,koito na posledak dosta 4eta,poneje sam bremenna i ve4e vlqzoh v 9ti mesec(dai Boje vsi4ko da mine dobre),a vmesto da se radvam napalno na idvaneto na moeto beb4e,az sam ogor4ena i obidena ot horata okolo men,za6toto se namiram po4ti v sa6tata situaciq kato teb!Dosega ne sam vqrvala v zapoznanstvata i priqtelstvata po internet i za 1-vi pat se usmelqvam da davam mnenieto si po forumi.No nqkak si ne mi se vidq,4e slu4aino pro4etoh tvoqta istoriq v moment kogato i az se 4ustvam taka.Ostavqm e-mail si za teb i mnogo 6te se radvam,ako re6i6 da mi pi6e6: lilava_roza@abv.bg
Sa6to taka pro4etoh komentarite za pod istoriqta i nqkak si se uspokoih,znam 4e vsi4ki vie imate pravo-4e ne si zaslojava da stradame i da ni boli,za hora,qvno na koito ne im puka za nas,no vse pak e trudno v takav moment,jenata da ostava bez priqtelki nali???Ako nqkoq ot vas re6i,neka mi pi6e na e-mail:lilava_roza@abv.bg 6te se radvam
Moni,zdr!Az sa6to se namiram na podobna na tvoqta sitoaciq i napalno razbiram kak se 4ustva6.Ako re6i6 6te se radvam da si pi6em.e-mail: lilava_roza@abv.bg