Толкова много я обичам, въпреки че е жена…
Здравейте, казвам се Рада!
Искам да разкажа и моята история, защото имам чувството, че ако я видя написана, ще мога да я проумея по-лесно.
На 32 години съм. Имам прекрасна дъщеричка на 8 годинки. Живея с мъж, който нямаме брак. Той не е баща на детето ми, но я прие като своя рожба, заради което цял живот ще му бъда благодарна.
Проблемът се крие в това, че мисля, че се влюбвам в друг човек. А още по-страшното е, че този човек е… жена. Моя колежка, която наскоро беше преместена в нашата стая.
Познаваме се от доста време, откакто работя тук, но никога не сме общували директно, защото служебните ни ангажименти не са го налагали.
Сега обаче сутрин тя е първият човек, когото виждам, с нея си пия кафето, с нея обядвам, с нея споделям, с нея си пиша в чата след работа.
Когато отворя сутрин очи, първата ми мисъл е за нея. Вечер си лягам пак с неиния образ.
Ако не беше толкова невероятна цялата тази история, щях да си помисля, че се влюбвам в нея, че я обичам, но не така, както се обича приятел, а като интимен партньор.
Улавям се, че на моменти си мисля какво ще е двете да бъде интимни, да се целуваме, да се докосваме. Да се отдадем една на друга.
Сега, като го пиша, ми звучи направо страшно, но факт е.
Искам да допълня, че никога преди не съм се увличала по жени, не съм си го помисляла и дори, но сега, сега всичко е различно. Аз не си падам по жени, падам си по нея. Самата мисъл ме ужасява и наистина не знам какво да правя!
Търся съвет, укор, повод да се замисля!
Здравей,мила Рада.Аз съм значително по-малка от теб,но животът и мен сблъска с увлечението по жени,въпреки че мъжко внимание никога не ми е липсвало.Аз го отдавам на факта,че съм търсила нежността,тръпката,емоцията,която мъжете не са успявали да ми дадат.Имала съм връзка с жена,били сме много пъти с момиче аз и мъжа ми,но едно момиче,една моя приятелка от ученическите ми години е тази тръпка,за която ти споделяш в писмото си.Ние стояхме на един чин,говорихме си,споделяхме си,дори флиртувахме открито понякога.Когато се доближавах до нея на по-близко разстояние дъхът ми секваше.Усещах,че симпатията е взаимна.Това момиче започна да присъства в еротичните ми фантазии.Измислях си сценарии точно как ще сме близки и интимно.Всичко беше една розова мечта,но само в главата ми.Докато не дойде момента,в който я поканих да дойде вкъщи.Тя прие още на първо четене и то еднозначно се уточнихме точно за какво идва.Аз се подготвих-свещи,романтика,белъо.Искарата между двете ни много бързо пламна,но някак си мъждукаше през цялото време.Не казвам,че не ми беше хубаво-бях желала тази жена близо 4 години,но може би представата и прекаленото изчакване бяха убили нещо.Не ти разказвам тази моя история,за да ми олекне,а за да те посъветвам-ако изпитваш нещо,впусни се в действие,дерзай,докато е още време,бъди с тази жена,наслади и се,дори да е грешка,по-добре да сгрешиш,отколкото да се питаш(така както аз се питам сега)дали не е било по-добре ако я бях приклещила в съблекалнята,а не да чакам толкова време.В желанията няма нищо срамно,стига да съумееш те да работят за теб,а не ти да си им роб
Желая ти успех в избора и се радвам искрено,че в България започва да има все повече такива жени,които да са готови за експерименти.Жени,извън рамката. 
hodi na lekar da se paregledash i se konsultirai s psihiatur! tova ne e normalno be hora, ne razbirate li!!!!