Жена ми иска до изоставим осиновеното ни момченце

Здравейте. Пише ви един мъж, загубил всичко в живота си заради едната любов към неподходящата жена. Реших да пиша на вас, защото се чете от много жени и аз искам да им кажа нещо важно. Прекрасни създания, как може да се кълнете в обич на един мъж, а после да му обръщате гръб?!

Как да кажа на това дете, че вече си няма майка

 

Това е най-гадното нещо. Може би ще ми кажете, че мъжете са за това – да ги мачкате. Да, но когато ние се отнасяме така с вас, вие ни наричате използвачи.

Имах прекрасно семейство с жена, която обичам още от началото на съвместния ни живот. Минаха няколко години, а дете така и не се появяваше. Започнаха едни обвинения и ходене по мъките и разни лекари. Накрая се оказа, че проблемът е в мен. И ето ти нови обвинения, сълзи и простотии. Накрая решихме да си осиновим детенце. Момченцето ни сега е на пет годинки и си има само нас. Съпругата ми обаче започна да охладнява към мен, постоянно ме обвиняваше, наричаше ме как ли не. Тя искала свое си дете, а аз не мога да й дам радостта да стане майка и т.н. Да, но ние си имаме детенце, вярно осиновено е, но…

Малкият дойде при нас, когато беше само на осем месеца и всъщност ние сме го отгледали. Какво от това, че не сме биологичните му родители? Той си е наш! Колко безсънни нощи преживяхме в началото, защото той беше болнаво и хилаво детенце. Сега обаче е едно яко и палаво момче, да ми е жив и здрав, той е моята единствена радост в живота. От близо година приятели ми подмятаха, че съпругата ми ми изневерява. Разказваха ми къде и с кого са я срещали, но аз не им обръщах внимание. Обичах я и бях сигурен в нея и любовта й към мен и детето. Да, но се оказа, че съм се заблуждавал. Преди няколко месеца тя се прибра у нас и ми заяви, че си тръгва от живота ми. Намерила си друг мъж, който можел да й даде всичко, дори и дете. Молих я да остане, обяснявах колко много я обичам и как синът ни ще страда. Готов бях дори да й простя. След дълги разговори тя се съгласи да запазим семейството си. Но това беше само за три седмици, после просто си събра багажа и си тръгна. Остави само една бележка, в която ми съобщаваше, че ще си имат бебе с другия мъж и не може да остане повече с мен. Сега ми е тежко, не знам какво да обяснявам на момченцето ни. То, милото, не разбира защо мама не си е вкъщи. Как да кажа на това дете, че вече си няма майка? Как да погледна в тези насълзени очички и да кажа, че никога дори не е имало майка? Съпругата ми е подала молба за развод и вече дори има претенции да развалим осиновяването. Не искала това „чуждо” дете, сега след като ще си има свое. Аз обаче не мога да изоставя детето, то си е мое, аз съм си го гледал и носил на ръце, когато едва не умря от пневмония малко след като го осиновихме. Ще се боря за това дете, ще се боря да има поне баща и да бъде щастливо. Но искам да попитам жените защо заради едното удоволствие са готови да захвърлят всичко в живота си. Тя ми призна, че в началото била привлечена от другия мъж заради външността му и сексуалните удоволствия,  които изживявали заедно. Аз работех на две места, за да има повече пари в семейството ни, за да може да угаждам на всичките й капризи и да осигурявам всичко за детето. А накрая какво стана? Който много работи, остава без съпруга и семейство явно…

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com