Аз съм бременна, а шефът ми ме гони от работа

Здравейте, пиша ви това писмо защото вече съм на края на силите си. Аз съм майка на едно прекрасно момиченце и скоро ще стана майка за втори път. Аз съм ужасена и много объркана, на моменти  даже изпадам в истерия, защото не знам как ще отгледам децата си. Работя в една

Не знам как ще отгледам двете си деца

частна фирма и преди две седмици шефа ми заяви, че трябва да напусна работа, като си подам сама молбата. Аз не мога да остана без работа точно сега, защото съм бременна в шестият месец, живеем на квартира, съпругът ми от един месец е безработен, а и голямото ни дете е в първи клас и има доста разходи около него. Шефа ми ме заплашва по всякакви възможни начини и ме принуждава да напусна. Причината е, че една колежка прикрила своята грешка с мен т.е казала, че аз съм виновна за създалата се неприятна ситуация. Това изобщо не е така, защото съм в болнични от един месец, но… Сега си взех оставащите ми дни от годишната ми отпуска и после оставам без работа. Не знам какво да правя, притеснявам се, че заради тези проблеми в работата ми може да загубя детето. А от друга страна се будя всяка сутрин с мисълта, че оставам без работа и няма да имаме средства да издържаме семейството си, а ще си имаме и бебе. Живея в истински кошмар и не знам на къде да тръгна, та да изляза най-сетне от ужаса, в който съм попаднала. Молих се на шефа да ми даде възможност да ползвам поне майчинство, но той е категоричен, трябва да напусна веднага и то по взаимно съгласие. Обясних му всичко, но положението не се промени. Сега не знам какво да правя. Не искам да си имам проблеми и може би най-добрия вариант наистина е да напусна работа. Тогава обаче какво ще правя? Никой няма да ме вземе бремена на работа, че да може да получавам и майчинство. Обречена съм на мизерия през следващите две години. Как ще го гледам това бебе? Не ми се иска да обричам децата на мизерия и глад. Нямам избор, трябва да напусна работата си. Знам, че е грешно, но понякога си мисля, дали няма да е по-добре за бебчето ми да го оставя за осиновяване. Искам си детето и много си го обичам още от сега, но… няма да имам средства да го отгледам. Преди седем месеца нещата бяха различни- аз и мъжа ми имахме работа и възможност да отгледаме децата си, но сега… Безпаричието просто ще ни смаже, а аз няма да мога да помогна. Свива ми се сърцето при мисълта, че ще лишавам децата си от най-обикновени делнични удоволствия. Не знам какво да направя и на кого да се моля, та поне да остана на работа. Обречена съм на мизерстване, както аз така и цялото ми семейството.

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com