Биологичната майка на детето ми иска да си го вземе
Пише ви една объркана и отчаяна майка. Ние със съпруга ми имаме дългогодишен брак. Когато бяхме в началото на семейния ни живот, много искахме да си имаме детенце, но така и не успявахме да осъществим мечтата си да станем родители. На десетата година от
От снимките сякаш ме гледаше моето момче
брака ни си осиновихме едно прекрасно момченце. Когато дойде при нас, синът ни беше на една годинка. Още в момента, в който влезе в нашия дом, сякаш слънцето огря семейството ни. Сега, след петнадесет години, ние сме щастливи родители на невероятно мило и отговорно момче. Разбира се, че понякога имаме проблеми с него, но това си е съвсем в реда на нещата за неговата възраст. Отскоро обаче нашето щастие е като попарено.
Преди няколко седмици една непозната за мен жена дойде на работното ми място. Изглеждаше много нещастна и унила. Тя заяви претенции, че е биологичната майка на моя син. Обясни, че той е бил третото й дете и не е имала възможност да го отгледа, защото тъкмо в този период е останала сама, без съпруга си. Сега, след толкова години, тръгнала да го търси. Случило й се ужасно нещастие.
При една катастрофа загинали другите й две деца и тя останала сама. В мъката си се сетила за някогашното бебе, което изоставила, и решила да го издири. Отнело й доста време, но е сигурна, че моето пораснало вече момче е нейното бебе. Плачеше и се молеше да й позволя поне да го види. Иска да присъства в живота му. Аз се страхувам, че само ще обърка детето. Синът ми не знае, че е осиновен. Как да му кажа, че съм го лъгала толкова години? Как да му представя биологичната му майка? Да, тя го е родила, но аз съм треперила над него и живота му толкова години. Аз го обичах и гледах как расте, аз плачех с него, когато децата го обидят. А сега какво? Да се откажа от момчето си, за да го дам на тази чужда жена! Когато си тръгваше, тя остави снимки на починалите си деца. Аз уж съм силна жена, но се изплаших като ги видях. От снимките сякаш ме гледаше моето момче. Приликата между него и починалите му братя е направо поразителна. Биологичната му майка ми заяви, че ще намери начин с или без мое знание и съгласие да говори с него и да му разкрие тайната на раждането му. Не искам тази чужда за него жена да го обърква и да го затрупва с проблемите си. Не искам моето момче да живее в сянката на починалите й близнаци. Навремето, когато го осиновихме, ние с моя съпруг сменихме работата и местоживеенето си. Никой от новите ни приятели и съседи не знае, че той е осиновено дете. Нямам си и представа как тази жена е разбрала къде живеем и че точно моят син е нейното изоставено бебе. Объркана, уплашена и нещастна се чувствам. От една страна не ми се иска да обърквам момчето си, но от друга си мисля, че е редно той да познава своята „истинска” майка.
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
точно в тази възраст ще го объркате според мен. След като е осиновен той е Ваше дете, а жената го е изоставила. Би трябвало да има институция която да ви защити от подобни заплахи от нейна страна.
Трявбало е да кажете на детето ,че е осиновено.Но никога не е късно да му кажете изтината.Много по объркващо ще е за него,ако тази жена го срещне и му каже.
Кажете му изтината за него вие сте му маѝка и ще останете такава.
Успех и кураж