Снаха ми ме гони от семейното жилище

Здравейте, дори не съм сигурна защо точно ви пиша тези редове. Истината е, че съм много объркана, а може би дори и нещастна. Преди няколко месеца всичко в живота ми си беше почти идеално. Имах си семейство, съпруг и вече пораснали деца.  Всичко просто се срина само

Къде останаха обикновените ценности, къде?

за няколко седмици.

Първо при катастрофа почина големият ми син, а после и съпругът ми се разболя много тежко, срина се от веднъж, а беше нашата опора във всичко. Малкият ми син заедно със семейството си живее в чужбина. Не смея да му се обадя, да му кажа какво става тук с нас. Бяхме прехвърлили жилището на големия син и сега имам големи проблеми с това. Вкъщи дойде снахата и ми заяви, че трябва да напусна жилището, защото искала да го продава, за да си помогне в някакви нейни неща. Дори и не ми обясни защо го прави. Едва ли не излезе, че съм на квартира в собствения ми дом. Заплаши ме дори с полиция, трябвало да се махам от „нейната” къща. Заяви ми, че не може да се занимава с нас и сме й в тежест. Помолих я поне да ми позволи да остана да живея в собствения си дом, не искам нищо от нея. Тя започна да ме обижда, наговори куп лоши неща за починалия ми вече син. Излезе, че те не се разбирали, че той имал любовница, че не я зачитал и затова сега тя не се чувствала длъжна да ми помага с каквото и да било. Искала да продаде жилището, защото й се полагало и да се махне от нашия град. Щяла да живее някъде другаде.

А какво да правя аз на пътя? Какво да правя без работа с болен съпруг, който дори не може да стои седнал? Вече е зима, къде да заведа този „жив труп”? Много ми е мъчно, че тогава прехвърлихме жилището на сина си. Сега поне щях да имам покрив над главата си. Ходих при адвокат, нищо не можело да се направи. По закон моето жилище сега било на снахата. А човешки закони няма ли тук? Къде останаха обикновените ценности, къде? Никога не съм я нагрубила или обидила с нещо, винаги съм й била в помощ. Сега, когато аз обаче се нуждая от нея, тя ми обръща гръб. Изхвърля ме на улицата. Не зная вече какво да правя и на чия врата да ходя да тропам за милост и съдействие. Вече съм на края на силите си и едва ли ще издържа дълго така…

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com