Най-добрата ми приятелка се развежда и обвинява мен за това
Пиша ви това писмо, защото съм много объркана и направо ужасена. Аз съм на 35 години, но ми минаха доста неща през главата. Имах един брак и едно момиченце от него. С първия ми съпруг се разведохме още на третата година от брака ни. Няколко години след развода си
Най-добрата ми приятелка се развежда и обвинява мен за това
срещнах втория си съпруг. Тогава се влюбих до полуда в него, още на третата ни среща.
След една година вече бяхме семейство. Така е и до днес. С него си имаме две момченца – близначета. Все още сме заедно, обичаме се и гледаме и трите деца. Той приема момиченцето ми за свое, гледа я и й се радва, съща като на синовете ни. Чувствам се щастлива с него и съм много благодарна на съдбата, че тогава, когато той ме спря да пита за някаква улица, аз не го подминах, а се спрях. И така, вече сме заедно шест години. Не се оплаквам, имам си прекрасно семейство. Проблемът ми е другаде…
Аз имам една много добра приятелка. С нея поддържаме приятелството си още от детските си години. Тя беше до мен, когато преминах през ада на развода си с първия си съпруг, беше с мен и когато момиченцето ми едва не почина след една катастрофа, беше до мен и на втората ми сватба и т.н. Сега обаче тя се развежда с мъжа си и обвинява мен за това. Били се отчуждили един към друг, той почти не й говорел, имал си някаква забежка и… аз съм била виновна за всичко това. Той все й повтарял, че съм по-добрата от двете ни, че съм по красивата и успялата в кариерата и т.н. Дори й бил казал, че някъде далеч назад бил влюбен в мен. И това било върхът. Сега тя страни от мен, обвинява ме, че заради моите някогашни проблеми тя сега губи мъжа си. Ние и тримата се познаваме още от ученическите ни години, имали сме доста премеждия заедно и аз ги чувствах като брат и сестра, а не като приятели. Даже не разбирам защо и в какво точно ме обвиняват, но ми тежи ужасно.
Губя ги и двамата, защото не е тайна – бяхме приятели и тримата. Споделяли сме си много неща, смели сме се и сме плакали заедно. Дори първото ми дете израсна с техните. Сега аз съм била камъчето, което е обърнало тяхната семейна кола. Не съм направила нищо нередно. Не съм имала сексуален контакт с него, нищо че тя ме обвинява в това, а той не го отрича. Не разбирам и двамата защо се държат така.
Боли ме. Най-гадното е, че тя ме заплаши, че ако не успее да върне мъжа си, ще развали и моето семейство. Аз направо не мога да я позная. Станала е някак си различна, зла… Имам чувството, че е способна на всичко, за да забрави своята мъка. Последния път, когато се видяхме, ми каза през зъби: „Ти открадна щастието ми, сега аз ще разбия твоето…” Обърна се и си тръгна. Обърках се и се изплаших. Принципно няма какво да крия от съпруга си, но ме достраша. Тя изглеждаше готова на всичко, само и само да съсипе и моя живот.
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
Искам и аз да се включа в коментар, не се страхувай, злобата на даден човек рефлектира единствено върху него, но по никакъв начин не може да развали щастието Ви ако Вие наистина се обичате със съпруга Ви. Моето мнение е , че трябва да страните от тази жена, не за да не Ви направи нещо, а защото лошите й чувства Ви товарят психически, скъсайте с миналото, колкото по бързо толкова по добре, тя ще осъзнае, че бърка, но и тогава не се сближавайте наново.Както са казали хората: “ Господи пази ме от приятелите, с врага аз сам ще се справя.“Пожелавам Ви да бъдете Все така обичащи се.Успех.