Бременна съм, а той ме заряза и се върна при бившата си

Здравейте, мили хора. Искам да споделя с вас историята си. Надявам се, че някои от вас ще ми дадат съвети. Просто не знам как да продължа напред.

Срещнах го преди година и нещо. Тогава той беше на 30, а аз – на 24. Признавам, че не беше любов от пръв поглед. В началото излизахме по заведения, пращаше ми цветя, мили съобщения. Когато не се виждахме няколко дни, страдах, защото ми липсваше. Месец и половина след

Тръгна си! Дори не ме попита как съм...

запознанството ни преспах с него. Но на следващата сутрин ми беше сервирана новината, че е обвързан. Имал приятелка, били заедно от 6 години, но вече не изпитвал толкова силни чувства към нея и нещата вървели към раздяла. Заявих му, че не искам да съм третият човек в една връзка, облякох се, казах му повече да не ме търси и си тръгнах.

Не ми се обади една седмица. На осмия ден дойде вкъщи с букет цветя, каза, че е сложил край на старата си връзка и искал да бъде с мен. Помоли ме да го приема в живота си… Признавам си, че се зарадвах, защото го обичах. Около два месеца след това заживяхме под един покрив и всичко потръгна по мед и масло. Бях щастлива и си мислех, че това ще продължи вечно… Да, ама не!

Преди около 4 месеца разбрах, че съм бременна. Помислих си, че това ще засили любовта му към мен. Очаквах да ме прегърне и целуне, след като разбере щастливата новина. Отговорът, който получих обаче, бе: „Не можем да отгледаме това дете заедно. Дълго мислих и стигнах до извода, че искам да прекарам живота си с Наталия (бившата му). Върнах се при нея преди 3 седмици…“. Тези думи ме шамаросаха! Почувствах се като парцал… Та аз носех неговото дете в утробата си!!!

Тръгна си. Дори не ме попита как съм и дали имам нужда от нещо. Не се обади нито веднъж! Една седмица плаках ден и нощ, но после спрях. Още ме боли, но не мога да плача. Нали казват, че границата между любовта и омразата е много малка? Вярно е! Намразих го! И от това ме боли още повече. Всичко това ми тежи. Объркана съм, а толкова искам отново да бъда щастлива. Толкова искам да се изправя и да продължа….

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com