Тресе ме яка депресия!

Откакто се помня все съм в депресия. Все някой ми е крив и съм без настроение. Проблемите ми вместо да намаляват, се увеличават със скоростта на светлината. Не мога да разбера как има хора, които са винаги усмихнати и лъчезарни, а аз все съм крива. И като напук постоянно някой ми лази по нервите. Привличам малоумници и идиоти, които ми задават едни и същи въпроси по 100 пъти и откачам. Работата ми е такава, че работя с много хора и не мога да понасям вече никого. Как пък не им дойде наум, че не трябва да ядат чесън, когато тръгнат по работа. А през

Хронична депресия

лятото какво става, каква воня се носи в службата от всякакви мизерници, да не ви казвам. Как няма да съм в депресия. Насън се будя и когато си помисля, че ще трябва да ходя на работа, не мога да затворя очи. Ако не беше хубавата заплата, да съм избягала надалече 100 пъти. Искам да се смея. Искам да се радвам на живота, а още когато изляза навън и започвам да се нервя. Първо на малоумниците на спирката, които са готови да ме прегазят, само за да влязат преди мен в автобуса. После и на самия шофьор, защото е надул чалгата от сутринта и дори пуши цигара. След като успея да сляза без инциденти, се озовавам в претъпкания център, където ме дебнат джебчийки, за да ми вземат скапания телефон от по 5 лева на месец. До вечерта съм едно кълбо от нерви, а ме чака път – 40 минути в див автобус с луди чалга ритми.

 

Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.

Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com

бутон за сайт