Търся баща на дъщеря си!
Ако кажа, че съм отчаяна, няма да излъжа! Животът ми дотук хич не беше лек – загубих първия си съпруг скоро след сватбата в автомобилна катастрофа. Едва го преживях и може би от отчаяние и мъка се отдадох на първия, който поне за миг пресуши сълзите ми. Само за миг! Защото скоро след като се събрахме, започна кошмара – пиянски вечери, побои, скандали, полиция. Живот на семейство, в което алкохолът е на почит. Единственото хубаво от тази връзка е малкото ми ангелче, моята дъщеричка Ангелина. Казва моя, защото само аз се грижа за нея, само аз се интересувам от нея.
Поредната тъжна история...
Когато тя беше на 2 годинки, реших, че заради нея няма да търпя този кошмар повече и си тръгнах.
Родителите ми ми помогнаха да си стъпя на краката. Помогнаха ми и родителите на първия ми мъж – той беше единствено дете и те знаеха колко много го обичах. Сега моята Ани е и тяхно внуче – те я обичат и тя ги обича.
И ето ме сега! Дъщеричката ми е първи клас, а аз съм по-самотна от всякога. Имам болезнената нужда от мъж до себе си, от упора, от рамо, на което вечер морно да положа глава. А вижда, че и малката има нужда от баща. Забелязвам, че тъжно гледа другите семейства – с мама и тати, когато излезем на разходка.
Неиният баща не я е потърсил нито веднъж, след като си тръгнахме. Тя дори вече трудно си го спомня.
Надявам се, че и мен слънцето ще огрее, и нея! Но кога?!
Мария
Dano da se nameri nqkoi ,koito shte vi pomaga i shte se griji za vas
Мила, когато най-малко очакваш, се случват хубавите неща.
Търсиш баща за дъщеря си или мъж за себе си? Аз съм расла без баща и не е проблем, когато майката е грижовна. Разбирам те обаче- усещала съм, че майка ми се нуждае от човек до себе си. Пожелавам ти да намериш такъв човек и той да обича и теб и дъщеря ти. Съветвам те обаче да изясниш в главата си нещата..не мисля че тук мислиш за детето.