Искам да го зарежа, но не успявам!
Задушава ме! Отблъсква ме! Съсипва ме! Но аз продължавам да съм до него, защото не успявам да намеря начин да се откъсна от този порочен кръг, в който се е превърнала връзката ни.
Запознахме се, когато бяхме още деца – аз на 15, той на 17. Станахме гаджета някак си по детски, но ето ни сега – аз на 25, той на 27 – все още сме заедно, но аз драпам да се откъсна от тези окови, с които той ме е привързал към себе си.
Когато една връзка не върви...
Не е сторил нищо непростимо – не пие, не ме бие, не ми е изневерявал (поне доколкото знам), а и затова тръгването ми е още по-трудно.
Но не издържам вече. Усещам, че между нас няма нищо – не се целуваме, не правим секс, не споделяме, нямаме планове, нямаме цели. Превърнали сме се в едни съквартиранти, които просто вечерят заедно, лягат си и на другия ден бързат да излязат, за да не слушат проглушителната тишина.
И всеки път, когато му казвам, че искам да се разделим, той плаче. Плаче като малко дете и аз оставам. Не ми казва да остана, не ме ограничава, защото вижда какво е положението помежду ни, но плаче, защото му е тъжно, защото аз съм неговият свят и неговият живот.
И болката, и мълчанието, и самотата започват от начало.
Моля ви, помогнете ми да сложа край!
Една самотна душа
остявай го съсипва ти живота .. след време много ще съжеляваш за пропиляното време с него ..
Всичко това идва, защото сте от доста време заедно. След толкова години връзка се случват такива неща. Но намери сили и се раздели с него- дори насила (разбирам те какво огромно нещо е навика, да си свикнал този човек да бъде до теб толкова време, да си го обичал, да сте имали такива моменти заедно). Та вие сте пораснали заедно. Оттук нататък според мен ще става още по зле, не може да го промениш особено много. Ще ти е много тежко. Разбира се ако има начин да оправиш нещата няма лошо да опиташ. Но според мен няма особено такъв начин, отдалечи се от него, няма да е лесно въобще. Това че и той се разтройва не трябва да те замисля. Действай и не се замисляй, защото живота си тече. Излизай с приятелите, колегите и в един момент, след 5, 6 месеца всичко ще се подреди , ще видиш. Успех! Намери сили и няма да съжеляваш според мен. Дано да съм ти дала правилния съвет.
Tova mi e ama do bolka poznato….vij shte stanesh na godini i kato edin den toi te izostvi ,shte vidish che scetut ti e prazen i ti si pak sama….samo che shte bude za teb tvurde kusno…a toi shte produlji ,i nqma dori da mu puka ce ti e susipal nai hubavite godini…….skusi tazi pupna vruf…jivota e tvurde kratuk za da go jiveesh po milos….mujte v dosta sluchai s egoisti…vzemat svoeto i si trugvat ,a nie stradame dokato sme jivi zashoto obicham ili kakto v tvoqt sluchai ot jalost…ako iskash nqkoi koito da ti vduhne malko sila eto ti moqt suvet.ako imash facebook me nameri…marina voikova
eii kakvi ste tupani vmesto da se opitate da si obrashtate vnimanie da ilizate i da se darjite dobre edin s drug vie sedite i 4akate ne6tata da se opravat ot samosebesi ili nai dobre da se radelite
eii kakvi ste shmatki 
не мисля че 10 години всичко е било супер и сега изведнъж е станал тоя обрат , направете си едно бебе и ще видиш че нещата ще потръгнат от самосебе си
Една максима гласи: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край..“ и аз я подкрепям на 100%. Ако си решила, че това искаш и си сигурна, че без него ще ти е по-добре. Просто го направи.. може би ще има известно време на страдание след това от негова страна, ще те търси.. просто трябва да си твърда и да отстояваш решението и щастието си.