Брат ми си съсипва живота с нея!
Здравейте! Кажете ми как да помогна на брат си – той си съсипва живота с една пропаднала жена. Той е на 29 години, работи, живее в самостоятелен апартамент, който нашите му преписаха.
От около половин година, или поне за такъв период ние знаем, той се среща с една разведена жена, която освен че си е зарязала децата, не иска и да ги вижда, и чува.
Тя е на 36 години. Не е от нашия град, но е била омъжена тук и след като се е развела, е останала тук. Има две деца, които е оставила изцяло на грижите на бившия си – не ги търси, не ги вижда, не им помага. Това поне знам от брат си и от някои други хора.
На брат ми обаче това явно не му прави впечатление, защото продължава да е с него. Като са се запознали е работела, но преди нова година са я съкратили и сега живее при брат ми, той я издържа, той плаща всичко. А тя е като някоя принцеса.
Никой от близките ни не иска брат ми да продължава да е с нея, но тя все едно акъла му е взела и не го пуска.
Питам го ако имат деца с нея и тя един ден просто реши, тръгне си и ги зареже, той какво ще прави. Точно така е постъпила с първото си семейство. Отговор не ми дава, но и няма какъв да ми даден. Това е ясно – тази жена е истински боклук, който не заслужава уважение.
Попова






Не може фамилията на някой да взима решения вместо него! Това е неговия живот, той живее с тази жена и явно има причини да си я обича. Не е длъжен да дава обяснения на никой! Много е грозно да се съди човек – вие не сте живяли нейния живот, дочули сте това – онова отнякъде. Гледайте си живота и не си пъхайте носа в работа, която не е ваша! Познавам семейство в което жената има 3 деца от 2 предишни брака а той беше ерген. Е, и за нея се изговориха куп неща но те си имат общо дете, което вече е на 16 години, обичат се, уважават се а роднините му продължават да плюят по нея. А и защо ви дразни, че тя не работи? И че си живеела като принцеска? Това не е ваша работа!Това си е между тях и те явно си се разбират! Много грозно писание и то изпълнено със завист!
Бъдете толерантни и всеки да си знае мястото!