Заедно сме само заради детето
Със съпруга ми от няколко години спим в отделни стаи. Покрай детето се отчуждихме. При някои хора се получава точно обратното, но ние започнахме да се караме повече. Любовта си отиде и остана само студенината в отношенията ни. Гледаме се с други очи. Няма нежност, няма секс, няма страст. Не се целуваме и забравихме за думите “обичам те”. Как се стигна дотук? Къде сбъркахме? Защо позволихме са стане така? Измъчваме се от толкова много въпроси. За развод ли да мисля, за стопляне на отношенията ли? Като го гледам него, той не изглежда да се е притеснил ни най-малко. Живее си живота човекът и пет пари не дава за моите чувства.
Самотна съм!
Сигурно дори не се и замисля, че съм нещастна. Може и любовница да си има. Вече всичко очаквам от него. Не съм предполагала, че ще живея така. В дълбока депресия съм и нищо не ме радва вече. Дните ми минават в тъга. Не забелязвам дори детето вече. За кратко пих антидепресанти, но ги спрях, защото се уплаших да не се пристрастя. Явно не ми трябват хапчета, а нов живот. Така не мога да продължавам повече. Трябва да променя нещо. Дайте ми съвет!
Вяра
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Mamita-BG.COM.
Пишете ни на e-mail info@mamita-bg.com
Моето мнение е че ти липсва кураж и несигурността те води, изцяло с преобладаващ страх. Дете-то е само претекст или извинение. Защото това което правите е може би по-лошо от „раздялата“. Тъй като дете-то се учи на студенина и игнориране още от малко, и то от самите Вас. Липсата на хармония и привързаност му дават съвет който един ден ще бъде част неговата философия или мъдрост. Вместо да го обричате на подобен семеен инвалид, намерете му светлина от уют и хармония някъде другаде, може и с някого друг за подкрепа.
Коко е прав донякъде, именно в името на детето, Вие трябва да решите какво да правите, за да не страда детето.А и все пак не знаем на колко години е детето, за вас също не знаем годините!