Който си има деца, да си ги гледа!

Аз също съм на това мнение, че който си има деца, трябва да си ги гледа, но не вярвах, че ще го чуя от собствената си майка и то в момент, в който наистина имах нужда от нея.

Имам две дъщери – на 4 и 6 години. Малката е в детската градина, а каката – в предучилищна. Доскоро си бях у дома – след като ми свърши майчинството, със съпруга ми решихме, че можем да си позволим известно време да не работя, за да свикне и малката в детската градина. Да бъдем и ние, и тя спокойни.

Понякога трябва помощ!

Но времената стават все по-трудни, затова колкото и да не искам да се разделям с децата си, започнах работа. Казвам разделям, защото започнах работа на смени от по 14 часа – 2 дни се работи, 2 се почива. В дните, в които съм на работа, почти не виждам децата си. Но знам, че е временно – надявам се от началото на април да мина в редовна смяна.

Когато започнах работа, майка ми обеща да помага в дните, в който съм на смяна. Тя е пенсионер по болест и си е у дома по цял ден. Всичко беше наред, но по едно време явно й омръзна. Започна да си намира оправдания, да отказва да прибира момичетата.

Съпругът ми се изнерви много – омръзна му до 16:00 часа всеки ден да не знае дали ще има кой да прибере децата, или той ще трябва да си тръгне по-рано от работа. Добре, че е възможно, защото магазинът е негов и когато той си тръгне, момчето остава до края на работното време.

Когато пожелах да поговорим с майка ми по този въпрос, тя каза, че който си има деца, трябва да си ги гледа. Тя нейните си ги била изгледала.

Представяте ли си как се почувствах?

Гергана

споделяне в социални мрежи