Искам да си тръгна и да не се връщам
Здравейте! В момента съм част от една връзка, която ме задушава. Измъчвам се с всеки изминал ден, страдам, плача, но не намирам сили да си тръгна.
Заедно с момчето сме вече много години. Като се има предвид, че и двамата сме под 30, наистина сме от много години заедно. Прекарахме така наречените най-хубави години заедно, но какво от това, като сега тръпката, любовта, разбирането ги няма вече.
Когато всичко е само навик!
Замислям се и не мога сама за себе си да си дам отговор защо продължаваме заедно. Нищо не ни свързва, освен миналото. Вече нямаме общи цели, общи планове, общи интереси, а само общи навици. Да се приберем вечер след работа, да приготвим вечеря, да хапнем и да си легнем.
Това е! И секс рядко правим, сякаш вече не се желаем. А може би наистина не се желаем.
Представяте си какво ми е главата, затова ако звуча неразбрано, моля да ме извините. Сърцето ми се бунтува, душата ми няма миг покой, разумът ми казва тръгвай си. Не знам какво ме спира. Но факт е, че нещо не ми позволява да го напусна. А искам да си тръгна и да не се връщам повече, защото знам, че тук няма нищо, което да си заслужава връщането.
Мариета
сподели бутон
