Гнус ме е от близките на приятеля ми

Гнус в буквалния смисъл на думата! Изпитвам физическа непоносимост да се храня с тях на една маса, не мога да спя в дома им, защото не мога да легна в легло, спалното бельо на което не е сменяно с месеци.

Приятелят ми е идеалният – мил, грижовен, верен, помага ми във всяко едно отношение от момента, в който се събрахме да живеем заедно.

Неприятно!

Когато обаче се запознах със семейството му, все едно попаднах в друга вселена.

Ние двамата живеем в София под наем, а близките му в родния му дом – в село на няколко километра от Бургас. Заради разстоянието ли, заради това, че е знаел как е у тях ли, приятелят ми ме запозна с техните около година, след като тръгнахме. Вече живеехме заедно и се обичахме повече от всичко на света.

Когато обаче отидох в дома им, се отвратих. Чиниите не се мият с топла вода и остават мазни. Дрехите се перат само при видими петна, да не говорим за купищата прах, кал и мръсотия, които са навсякъде.

Отидохме след празниците, защото аз настоях, но сега съжалявам.

Като се върнахме в София картинката в дома им не ми излиза от главата. Толкова нечистоплътни хора не бях виждала. Не съм показала на приятеля си отвращението си с нищо, но мисля, че той е наясно.

А ако един ден се оженим и той стане същия? Направо не ми се мисли!

Силвия

споделяне на връзка