Децата ми ме мразят!
Здравейте! Допуснах много грешки в живота си, но най-голямата е тази, че накарах дори собствените ми деца да ме мразят.
Аз съм жена на 31 години. Имам двама сина – на 13 и на 11 години, които родих, когато бях още много малка.
Грешка ли е било?!
Те бяха малки деца, когато в един момент реших, че ми се живее, затова си събрах малко дрехи и мои неща в една чанта и си тръгнах. Просто така. Не дадох обяснение на никого – нито на съпруга си, нито на родителите ми.
Отидох на морето, където започнах работа. След това последваха няколко дълги години, в които бях и в чужбина, живях с няколко мъже на семейни начала и така. Все неща, с които не се гордея, но които са част от живота ми.
Преди около 3 години обаче нещо все едно ме удари по главата и разбрах, че съм допуснала грешка. Върнах се в родния си град при родителите ми. Тях ги болеше много, но ме приеха. Те не бяха прекъснали връзката с децата ми, защото съпругът ми беше им позволил да ги виждат.
Когато обаче аз се опитах да се срещна с момчетата ми, те ми заявиха, че не искат да ме виждат. Говорихме си само веднъж през оградата. На другите ми опити отговаряше съпругът ми. Заяви ми, че ако пак дойда да ги безпокоя, ще ме застреля.
Може и да го направи. И няма да е без причина.
Калина
..ако ти се е живяло..да го беше направила преди това.. и аз да бях на тяхно място щях да те мразя.. ако си истинска майка никога нямаше да го направиш…никакъв съвет не мога да ти дам
Постави се на тяхно място. На тази възраст децата вече разбират и дали им е приятно останалите деца,възрастни да ги сочат с пръст и да им казват.. на този майка му дето го заряза и замина на морето..или пък да ги отбягват ,защото имат нестабилен родител,какъвто си ти..има за какво да съжаляваш
Имаше един цитат, не помня от къде беше, гласеше нещо от рода на „как да простиш греха, чийто плодове са вече консумирани“.. Или с по прости думи, ти си си правила кефа, те са страдали, най много мъжа ти предполагам.. Бих казал „да си мислила“, но предполагам няма смисъл да сипвам сол в раната.. Това което можеш да направиш е да говориш с мъжа ти и да му кажеш кратко и ясно дали те иска или не.. Ако те вземе, имаш цял живот да се реваншираш, ако не.. няма смисъл да губиш повече време от живота си в опити да се върнеш при тях, търси си нов живот някъде и това е..
Просто си направила най-голямата си грешка в живота си и тя е непростима!Съветът ми към теб е прави и невъзможното за да спечелиш децата си отново.Успех!